Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988)*

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта, трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме; бе разговор
нелицеприятен, но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз; и той не искаше да чува.
И сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
сега – облакътен на вечерта в Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018

___

* Мишо почина на рождения ми ден 7 август. Поне две години не бяхме се виждали, не бяхме говорили. Цяла нощ на шести срещу седми август не можах да заспя, писах-брисах някакви стихове; две години не се бяхме чували, но рано сутринта на седми звъннах по телефона в софийския квартал Павлово и жена му Антоанета каза, че около три часа след полунощ издъхнал. Наред с Константин Павлов, той бе сред най-храбрите експериментатори в Българската лирика след 1956 година. От студентските ми години в София Мишо си остана за мен по-големият ми духовен брат (според неговия израз, изречен пред сестра му Петя в деня, когато погребаха баща си), по-малкият ми духовен брат е добруджанският поет Йордан Кръчмаров - Данко (1948-1986). Бел.м., tisss. 

Ars Poetica – КАРДИФ

КАРДИФ

Ще тръгна за Кардиф.
Ще тръгна някой ден,
а по-добре ще е да бъде вечер,
да бъде вечер като тая -
с високи токове,
със тънък кръст,
с коси на кок,
с предизвикателни
възпламващи бедра на Запад,
със дълга лебедова шия,
с кипариси тъмни
от съпротивяваща се свежа плът.

Ще тръгна за Кардиф.
Наопъки ще сложа шапката широкопола,
над веждите си
ниско
периферията на хоризонта
ще опъна.

Усмихвайки се,
сбогом ще си взема
със мостовете,
с детството кристално,
със сълзата
и усмивката на татко
във смъртта,
с продажността на котките,
искрящи в мрака...

Ще тръгна за Кардиф.
Земята Макар че няма,
няма никъде да ходя.

И все така ще тръгвам за Кардиф...

Ще тръгна някой ден.
А по-добре ще е
да бъде вечер
като тая...

О, нека не узная никога Кардиф! 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 1984 – edited 22 apr. 2018