Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 1 април 2016 г.

Ars Poetica - ВЕТРЕ!

ВЕТРЕ! 


Ветре, защо плачеш?
Кой с пресметливи пръсти
лови звезди през целия ден?
Затворена,
с няма уста скимти вратата
и ключът в ключалката сам се върти.
Изход няма,
щом мълчим,
щом се стараем
да не изглеждаме замислени
с тия деветдесет и девет бръчки
върху челата високи,
върху челата световни.
Ветре, питам – защо
скимтиш пред вратата?
Стани.
Свий в юмрук петте сетива.
Опъни тетивата и стрелата сама
да полети срещу сенките пъргаво-снажни,
срещу силата брутално-сърдечна,
срещу страха, който лае
и тъпо сърцата гризе.

Ветре, чуй се!
Ветре, стопанино,
влез в тоя дом,
изхвърли през прозореца
мрежата скъсана
и върни се в небето,
и върни
се
в небето.
От ревера на подлостта
звездичките внимателно да смъкнем
ний, простодушните,
ние, работните...


По делата им ще ги познаете...
Пловдив, столица на културата в Европа за 2019 година

Plovdiv, 1 jan. 2008 – no redact. 2 apr. 2016
____
* Вж. http://www.mediapool.bg/istoriyata-na-pochti-razrusheniya-tyutyunev-sklad-news246512.html

Ars Poetica - МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

На Ванчето

Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен.
Заплака Мария. Аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола;
по-гола не бях я съзирал до днес
,
в окото ми сякаш заби се топола,
и даже по-лошо – бе влязъл цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как реши и въси чело,
тя беше все още уж Мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло,

такава – разкошна, омайна и сладка;
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи, накратко,
бих удавил във кръв свойта грешна душа.

...Когато Мария там другаде нейде
открие достойния кротък жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.


Plovdiv, 4 maj 2008 – no redact. 1 apr. 2016