или ABANDONED LOVE
На моите приятели Кирил Соколов, Митко Йовчев и Георги Мелев
Изоставен в любовта, ръждясва
като будилник в неразтребен хол,
като затънала в чинии маса,
като без крак останал стол.
Като шише от евтино шампанско,
на екс изпито в пристъп лош,
като косъм, скочил от косата
на милата му миналата нощ.
Като сандалите й насред хола,
като бикини, смъкнати до колене,
като любов, която ходи гола,
но с пръст помахва: „Мили, не!”
И какво да стори той горкият,
като светът е кофти устроен –
да ходи жаден, а да му се пие,
тъй както често случва се и с мен.
Пловдив, 16 февруари 2014 година
Изоставен в любовта, ръждясва
като будилник в неразтребен хол,
като затънала в чинии маса,
като без крак останал стол.
Като шише от евтино шампанско,
на екс изпито в пристъп лош,
като косъм, скочил от косата
на милата му миналата нощ.
Като сандалите й насред хола,
като бикини, смъкнати до колене,
като любов, която ходи гола,
но с пръст помахва: „Мили, не!”
И какво да стори той горкият,
като светът е кофти устроен –
да ходи жаден, а да му се пие,
тъй както често случва се и с мен.
Пловдив, 16 февруари 2014 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар