Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 12 февруари 2020 г.

УРОКЪТ

УРОКЪТ

Най-тихото момиче в този клас,
но те кълват го нагли, смели,
така цинично зли, че даже аз,
обръгнал на идиотщини, немея.

Изписани под пластове от грим
и в дрешки по последна мода,
съвсем не съм им аз необходим –
за нежността да им говоря мога,

за Дон Кихот и Хамлет с часове,
и не с апломб, а просто, по човешки,
но тях животът вече ги зове
и няма как да ги науча нещо.

Като че ли единствено сред тях
мен сродно ми е тихото момиче, 
което и в просташкия им смях,
останало си девствено, занича

към черната изписана дъска
с редиците от формули и знаци,
че най-внезапно се усетих кал,
най-глупавия даскал на земята.

 Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 noe. 2007 – edited by 12 fev. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (60.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (60.)

  "Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце"  Из Притчи Соломонови, Библия

   10.05.1999., продължение
  Талантлив математик с академична титла шета из българските ни градове, държи пламенни речи против НАТО-вската агресия. Пък и не в качеството си на заместник- председател на Народното събрание, а като обикновен гражданин човекът отиде на частна визита на белградските другари да ги увери в солидарността на целокупния български народ, когато същите тези "белградски другари" спряха официалната ни парламентарна делегация на границата. Ега си скандалът, решим ли да съпоставим двата случая! Безобидна ли е активността на г-н академика? Самозваният пратеник във воюваща Югославия, присвоил си честта да говори от името на опосканата ни България, този симпатичен, уравновесен, па и достолепен на вид господин говори и от мое име. А мнението му няма нищо общо с моето мнение. Па такъв адвокат на моите си интереси не ми е нужен, меко казано. Твърдо казано, не желая някакво си вечно парвеню, и по род, и по душевен строй, един Perpetuum mobile в политиката, колкото и велик математик да е, да ми указва кое е добро и кое е зло за България и милионите българи. Първа дружка на бившия деспот Тодор Живков, пръв приятел на Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич, обявен едва ли не и за пръв демократ от т.нар. демократична левица. При мен обаче, в моята лична класация този човек не разполага с кредит доверие, рейтингът му при мен, образно казано, е нула.

  Чудно ми е как хора с талант в науката, а нравствено убоги, налитат в сферата за масова информация с целия хъс на механично-логическия подход към живота на нацията. Преди години пак този учен беше причина да се въведе неговата модерна метода на обучение, и резултатът бе, че в VІ клас няколко випуска българчета едва сричаха текстовете по роден език, та помежду си ние учителите ги зовяхме, вместо забавени умствено в развитието си – "сендовчета". Експериментатор за милиони!

  Което е държавна политика и се решава в Народното събрание, този род персони го саботират с добронамерени уж действия. Да работи за България с отстояване на принципните ни отношения с воюваща Югославия ли се беше засилил господинът? Съмнявам се.

  Ако усърдният Благовест Сендов не ми се нрави, какво пък да река за професора Велко Вълканов? Честно казано, в речите и в храбрите му акции да се присламчва към Саддам Хюсеин не виждам нищо представително за моя народ. След "Не съм ни Радевски, ни Христо, а съм безимен твой войник" – перифраза на Вапцаровото "Какво тук значи някаква си личност!" – което пък се явява перифраза на пасаж от Комунистическия манифест* от 1848 г., родната ни т.нар. революционна лирика се изпълни с редове на самоотречение пред олтара на Партията. Ама защо олтар без кавички? Понеже действащата партийна система за управление на общественото мнение и на чувствата се основаваше върху разградените храмове на религиозния ритуал. Не любопитство, не временен интерес ме кара да си мисля през последните години за личната трагедия на няколко поколения високи поетически, артистични и всякакви таланти в България след онзи действително исторически за всеки партаец Бузлуджански конгрес от 1891 г.

  Не ми се слушат истерични крясъци и вопли от тълпата довчерашни подтискани от комунистическата система у нас кариеристи, които първи се ориентираха в коя посока да вият като вълци от еуфоричните за нацията дни непосредствено подир  Десети ноември 1989 г. И господа "демократите", представители на неандерталски антикомунизъм, вече се устроиха, вградиха се в новата система на управление – кой посланик, кой в банковото дело, кой шеф в промишлеността, кой в търговията, накъсо – в далаверите, в набиращата опит трупа самодейци за новия политически театър. Спомням си ги от онези първи митинги. Аййй, как се опияняваха наедро да громят комунизма, особено – да громят всички партийци вкупом, онзи към милион партийни членове на Живковото БеКаПе (Бягай, Керемидите Падат! – крещяхме като хлапета из пловдивските улици някога, без да знаем какви ги вършим.). СеДеСе – Стани Да Седна, така разгада абревиатурата СДС тогавашен член на преустроената като Демократична левица БКП, вече професор Драгомир Драганов** – почти мой връстник, и май имаше основание.

  За опияняващи се от собственото си красноречие, от собствения си глас "първи антикомунисти" от телевизионните репортажи, радио, вестници и списания, където с крещене замазваха тъжния спомен за доскорошното си малодушие на отритнати и непризнати, на недопуснати до тавата с големите сочни мръвки, до изключителното щастие за всеки кариерист да се обяснява гръмко в любов на Партията и на нейния лидер, обявен за вожд и първи демократ, все едно кой: Тато, Батето, Вуйчото... или по военному наречен някой си главен асистент по марксизъм и по политикономия Командира. И само как неусетно започнахме да ги приемаме в новото им амплоа, с новата им осанка на говорители от името на нацията! Тези царе на мимикрията, тези хубави хора! 

  Тяхната ми е ясна, такива не само у нас винаги ще се намерят: всяко стадо си има мърша, особено когато из основи, за добро или дявол знае за какво, откриваме нов хоризонт. Вълнува ме драмата на повярвалите в комунизма. Защото до 1981 г. бях един от тях, нещо повече – смятах се за повече комунист от мнозинството, от почти милион – огромна за българските ни мащаби маса хора с партийна членска книжка. Накратко, как да се съглася, че човек вечерта си ляга един, а на сутринта е коренно различен, ляга си праведен партиен член на БКП, буди се демократ и антикомунист. Тези работи тъй не стават, освен във вълшебните приказки и в сантименталните тв- сериали на Латинска Америка.

  Комунизмът изглежда великолепно отстрани и отвън за интелектуалеца и бедния човек; и готин лозунг имаше, заимстван от ХІІІ век, от конституцията на Флоренция, първа извела принципите на републиканско демократично управление: "Свобода, братство, справедливост", и по-точно, заимстван от Великата френска революция – "Свобода, братство, равенство". А когато си израснал в този рай на илюзиите, като си сукал единствено от епоса за партизанските подвизи и познанията ти за широкия свят са идвали при теб филтрирани от партийната цензура, как да не повярваш, че си роден само за "войник на мира и свободата, на щастието и благоденствието на народите по света"! Трябва да си го преживял, да знаеш. Интелектуалецът на Запад и не подозира, бедна му е фантазията до каква степен човек може да бъде поробен от системата на масовото следене, доносничество и подлизурство пред властника. Част от активистите на Big Brother са народни представители и в днешното Народно събрание – горещят се, спорят, ръкомахат и защитават все правата и свободите на личността. Обаятелни хора, а сред тях мнозина са неслучайни хора на изкуството – художник, скулптор, актьор, писател.

  Харесвам си живота такъв, какъвто ми е даден. И това не е жест на покаяние, ами просто такава е истината за мен, за нас, за почти цялото ни следвоенно поколение българи, руси, чехи, поляци... Скриха ни шайбата преди още да се появим на белия свят. Този факт, разбира се, не омаловажава вината ни, ала... това е положението – предадени сме от момента, когато сме заченати.

  Следва

 Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 Plovdiv, edited by 12 fev. 2020

Илюстрации:
- Спектакъл с участие на "актьорите" Георги Гергов и Спас Гърневски***
- Господинът, който направи списък на активните борци с Татовизма****
___
* Буквално за "унищожение на личността и свободата" настояват на стр. 80 от българския превод на Комунистическия манифест (Партиздат, 1985 г.): "И премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права! Наистина касае се за премахване на буржоазната личност, на буржоазната самостоятелност, на буржоазната свобода".
** 
Драгомир Драганов (1948-2019), http://old.segabg.com/article.php?id=226448
*** Спас Гърневски (1953), http://toross.blog.bg/politika/2017/12/19/spas-gyrnevski-grafomanyt-komunist.1583689
**** Илюстрацията най-долу: Михаил Неделчев (1942), 
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2 Изпокараха се кой бил по-дисидент, кой повече пострадал от комунизма, а мнозинството от т.нар. дисиденти бяха сред някогашните толерирани от БКП персони. Въпросният списък беше опит да се възпроизведе статутът на бившите активни борци срещу фашизма и капитализма от ерата на соца. Бел.м., tisss.