ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (870.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (870.)

  Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори ведро и красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си. – Аноним (1947) 

  23 sep. 2009

ХРАМ НА ДОСТОЙНСТВОТО 

Великолепен ден, възхождащ в светлина...
В омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...
 
Здравейте, птици, в празничната синева
или над облаци, от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света,
очите ми да теглите нагоре, към звездите!
 
Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистващ кротко бесовете диви,
и аз съм пак момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора сме добри и тъй красиви!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 jan. 2022

Илюстрации:

- Черквата "Свети Георги" в Мараша*.

- С моята Вера, когато беше мъничка.

–––

* Двете ми дъщерички – Вера и Надя, през първите си седем години раснаха в триетажната къща точно срещу християнския храм "Свети Георги" в стария пловдивски район Мараша. Черквата с тревожното си излъчване влезе и в текста "Познато и топло", писан, когато следвах в Софийския университет. Мисля си, че за българин – правнук на два заможни български рода, дали кървави жертви в Априлското въстание от 1876 година, при това и пловдивчанин, – по аристократизъм на духа парвенюшка София, заради снобизма и склонността да предателстват у властващите, винаги ще си остава в сянката на диамантена броеница от български селища с висок дух, едно от които е моят роден Пловдив. Вж. https://plovdivnow.bg/plovdiv/dve-chudotvorni-ikoni-pazi-hramat-sv-georgi-plovdiv-2148 Бел.м., tisss.