Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 16 юни 2013 г.

Ars Poetica - ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД



Дърво и камък от студ щом се пукат
и котката при кучето ляга да спи,
двамата си спомнят, че са съпрузи
и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й хич не се дразни;
тя преоткрива го с усет на котка
и така от студа вън с тръпки и спазми
любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е момичето, което тъй нежно
не го е целувало в тая квартира. 




Вън зимният вятър в клоните бръсне
както ножче, от бръснене съвсем изтъпяло.
Какво я прихваща? Нима не е късно
да чувстваме обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени...
А с тояжка куцукайки, Зимата иде.
Въобще, де остана топлото време?

И някой случайно ще зърне жената
колко е хубава, знойна такава,
ще й запечата с целувки устата 
и ще я люби, както тя заслужава. 





Ars Poetica - ПОСВЕЩЕНИЕ

 УЛИЧЕН МУЗИКАНТ КЪМ НОЩНА ПРИНЦЕСА, 

СВРЯЛА СЕ В КРЪЧМАТА ДА СЕ ПОСТОПЛИ 


На момичетата, които зъзнат край магистралите и
по булевардите на големите градове на планетата




- За една дяволита твоя усмивка
бих заложил петак или наръч сено. 
За две бих заложил гердан от мъниста,
а за три бих поръчал кана вино.

За целувка със обич – роза червена. 
Ако две са целувките ален колан. 
Ако виждам при туй, че си силно смутена,
аз сърцето си, мила, на тебе ще дам.