ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (631.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (631.)

  Ако валеше тази нощ, бих се оттеглил/ далеч оттук на хиляди години...* – Сесар Вайехо (1892-1938)

  03 oct. 1972

СЕДМИЧЕН КАЛЕНДАР 

Какво вълнуващо преживяване,

каква красива рамка са косите
за лицето ти, Любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
на петък благодатен, на събота
и на ленивата неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
в усилна сряда – смирен и хитър,

подъл като воин индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли са ми
това хитруване с преструвки снажни,
като не успявам
дори и себе си сам да опазя
от себе си, когато очите ми – ах, очите,
по ручеи от твоя свян плувнали надолу,
бъбриво всичко ти разказват!

Каква нежна приказка си ми, Любима!

Ала посегна ли, опасявам се
да не те разпилея, да не съсипя твоя
мимолетен образ. И тогава дали
всичко няма тук да се разпадне

на делнична студена пепел и кал,

дали грак от чужди смехове няма
да ме затрупва цяла нощ

и вторникът ще ми се види черен?

О, как ненужно е да знаем всичко
един
за
друг!
Така че предпочитам да те виждам

как минаваш край прозореца ми горда
и шията източена да знам, че знак е,
и вирната – брадичката ти нежна

с полуоткрехнатите начервени устни,
и носът над тях – незабележимо
като въздишката на заек скършен,
да ми говорят гръмко и свадливо: 

Спри, недей разваля илюзията;

днес е твоят Свети Понеделник.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 uni 2021

Илюстрацията долу: 
Дъждовният февруари 1972 г. на кея в Балчик.

___
* Сесар Вайехо – илюстрацията горе, из "Покана за обяд или вечеря". Превод Ал. Муратов и Ат. Далчев.  Бел.м., tisss.