Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 28 септември 2013 г.

МОИТЕ ДВЕ ПРИНЦЕСИ


Вера и Надя


Пораснаха и двете дъщерички: 
едната - въглен, другата - пшеничка. 
Отлитнаха... и стаята ми няма, 
усещам, стана мно-о-ого по-голяма. 

И вече няма за какво да споря, 
да се гневя, изобщо - да мърморя. 
Как всичко се оказа равно-равно, 
притихнало и някак си... безславно! 

Къде останаха въздишки, врява, 
и всъщност, вече що ли ми остава, 
освен на мъничкото си балконче 
да седна като уморено конче 

с кафенцето в ръка, с оная книга, 
за четене която все не стига 
уж времето, а ето има време 
да я чета, но нещо ми се дреме 

и мисля да поспя, очи притворил, 
да се завърна в детството отново, 
когато Пловдив беше толкоз прашен, 
а пък у мен хлапакът - тъй безстрашен, 

че влизаше в двубои най-различни 
естествено със жестове цинични, 
и после го пердашеха до кръв, 
но си остана пак герой и пръв, 

че никога без бой не се предаде... 
Рискуваме, нали, кога сме млади! 
А днес, уви!... тъй плаши самотата 
и няма смисъл даже суетата. 

Децата - отлетели от гнездото, 
и ти ненужен виждаш се, защото 
ти липсва някогашната им врява 
и само тъжни спомени остават. 

Наоколо гъмжи от идиоти, 
ала дали това ти е животът 
на българин във скапана държава, 

която и сълза не заслужава? 


Пловдив, 10 октомври 2010 - 28 септември 2013 година


петък, 27 септември 2013 г.

Ars poetica - ИЗЖИВЕЙ МИГА


                          

Изживей мига докрай.
Докрай в победата!
Във гибелта докрай!
Докрай ти проникни в това, което става. 
Бъди си сам водач в скалистите земи
на случая. Разкъсвай
пелената избеляла пред очите любопитни
и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш
издъно всяко нещо.
 
Поспри се ти, току-що отминаващ.
Чуй ударите на съдбата - тоя Бронзов конник, 
послушай как сред грохота сърдечен
бие тъничко Кълвачът на надеждата
че още жив си,
че нещичко все пак ти предстои.
 
Изживей мига докрай. Докрай бъди! 
Докрай в падението! В гордостта докрай!
Полето е полирано от Росата на скръбта,
но Вечерта в омара слънчева се къпе.
И тогава, щом птица като сянка ти се мерне,
спомни си, че това е някой миг пропуснат.
 
Ти мостчето мини с походка строга.
Влез в тъмното. Не спирай по средата.
И все напред... отвъд смъртта на
миговете отлетели.