ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (349.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (349.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

    09.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (6)

 Като структура дотук, до сура 8 вкл., а може би и изцяло Корана е аморфен текст с реминисценции и заемки преди всичко от Ветхия завет, подчинени на идеологически конкретна програма, обслужваща интересите на част от човечеството срещу огромна маса човеци на планетата. Не съм убеден, че мюсюлманинът е лош човек от гледна точка на човеколюбието; ислямизмът обаче непрекъснато ловко му внушава, че него го дебнат врагове, както нас ни манипулираха с марксизма-ленинизма. Ето например, какво ги съветва сура 8, ст.39: "Водете битки с тях, докато не изчезне от Земята всеки смут и раздор, докато не победи изцяло Вярата на Аллах". Заменим ли името "Аллах" с "Маркс-Ленин-Сталин", озоваваме се пред т.нар. перманентни революции и войни в името на Комунизма, най-съвършената под слънцето на милиционеросоциализма яка идея, която проектираше световната хармония, като превърне земното кълбо в Съюз на световните социалистически републики със съответните концлагери за неверници и изобщо за мислещи със своя ум същества. "Неверникът* е най-лошата сред всички земни твари в подножието на Аллах, защото не вярват те в Аллах", към правоверния мюсюлманин обърната, настоява сура 8, ст.55 на диктуващия сънищата си Мохамед в своята четирийсета година.**

  С умисъл или криворазбрано чувство за дипломация разкодирането на заложените в Корана (а и в Стария завет) злини се отлага, премълчава се огромната вреда, която нанася такава Философия на насилието. От средата на ХХ век ислямът привлича под знамената си с арабските йероглифи огромни множества бедни, унижени и недоволни от своя личен живот и състояние хора. Вместо към преките виновници за унижението енергията им ловко се насочва към друговереца, към човека от друга нация, от друга раса, с други традиции и с различен манталитет. А този "друг човек" не може да бъде друго, гърми страстно Най-великата книга за милиард и половина поклонници, освен богохулник, при всички случаи е неверник, т.е. враг. Врагът гневи Бога, следователно врагът на Бога трябва да бъде подчиняван по всякакъв начин – с насилие, с душевни издевателства, с ритуални показни убийства (клане, т.е. отделяне на главата от трупа на жертвата пред очите на множество хора), за да се чувства вярващият божествено щастлив (?!), блажен и удовлетворен, предан до смърт воин на своя Велик суверен.

  Такива са посланията, които аз чета; възможно е да не съм в състояние да проумея дълбочината и мъдростта на тази най-велика книга – пак ще го кажа, за да не би някой да реши, че приемам своето мнение меродавно по чудовищно важен за човечеството проблем. Козел опущения*** или крайно необходимият – за да функционира успешно такава религия, враг е осигуряващият спокойствие на потъналите в приказен разкош шейхове, аятоласи, благоденстваща прослойка умни хитреци, главорези като Саддам Хюсеин, аятолаха Хомейни, Муамар Кадафи и пр. Заигравайки се с тях, самодоволна и самоуверена Западната политическа традиция си създаде най-жестоки врагове като Осама бин Ладен, фанатици, готови да взривят планетата с маниакалната си омраза. Западният гражданин не разбира или не иска да разбере какво зло беше Комунизмът за няколко поколения хора Отвъд желязната завеса****. Ние, преживелите марксовия модел в най-пищната му форма – Военния комунизъм, т.е. болшевизма, можем, мисля си, по-тревожно да усещаме заплахата от всяка, каквато и да е тоталитарна идеология на религиозна или на светска основа.

  Дали Христо Ботйов, пишейки "На прощаване", е знаел тази част от ст.52 на сура 9: "Нима вие очаквате от нас нещо друго освен двете хубави неща – да загинем в битка или да се върнем победители!" Какъв тип съзнание може да роди следната заплаха – вж. сура 10, ст.24: "Животът на този свят подобен на вода е, която от небето пращаме Ние. Смесват се с нея растенията по земята, дето хората и животните хранят. И когато цялата Земя потъне в блясък и от пъстроцветие се разкраси, кога стопаните й решат, че могат да вземат всичко от нея, тогава – денем или нощем, връхлита я възмездието Мое и превръщаме я Ние в пожъната нива, сред която всичко изтръгнато е от корен, като че до вчера сред пъстроцветието свое не е била. Именно така Ние известяваме Нашите слова-аети на народите, които способни са да ги разберат". Великодушният, Богът-стопанин, Творецът, Милеещият за човеците, Прекрасният. Ала как да приема текста като послание от единствения висш образ на чиста Творческа енергия? Какво творческо тук за недостойния ми разум на човек, съзерцаващ доверчиво религиите!

  Космическа самотност и пустош лъха от образа на този Върховен разум. Разкъсван от съмнения, че поданиците му са нелоялни към Него, че: тайно пренебрегван или не, не е уважен от вярващите в пълна мяра, отмъстителен, сипещ закани от Небесата, за да Му се подчиняват безусловно, отварящи уста само за да Му благодарят – за добро или зло, да Го наричат "най-великодушния, най-мъдрия, най-великия" при завършека на всяка по-значителна фраза. Ако Го сравня с жизнените и преизпълнени с човешки страсти богове на Олимп, този бог трябва да е много-много-много-много нещастен. Не респект, не ужас, както явно Му се иска, а съчувствие и жал мога да изпитвам към тъй лесно ранимо съзнание. Защо ми се представя в образа на изключително тщеславен, патологично самовлюбен егоист? Ако действително този е Извънземният разум, ние, простосмъртните, не сме ли по-мъдри от обладания от параноя Вселенски самотник?

  Корана като текст – може би поради недобрия превод на родния ми български език, далеч не е в състояние да ме очарова и възхити. Еднотипни, повтарящи се словесни конструкции, завършващи със славословие колко велик, колко добродетелен, колко могъщ е Бог. За ограниченото ми съзнание на простосмъртен, за жизнения ми опит и като син на обикновен българин, простия дърводелец Кирил от Харманли, и на майка ми от Пазарджик, правнучка на клан на дръвник в Калугерово четник от Хвърковатата чета на Бенковски, то са все зрънца, все яки знаци на посредствеността, Боже мой!

  Хитлер и Сталин, световните главорези, антихристите на ХХ век, са копие на именно такова надменно самовлюбено, обладано от параноя самотно същество: най-самотно точно над скандиращите под нозете му екзалтирани хилядни тълпи от поклонници. И какво излиза? Съзирам силуета на Антихриста, на същинския Сатана с претенциите и наглата грандомания. Две от великите Свещени книги на човечеството: Старият завет и Корана – негов лош преразказ, са перфектно веществено доказателство, основание този образ да бъде запратен в Ада, в Небитието на отминалите неандерталски епохи. Фактът, че днес такъв образ влияе върху ума и съзнанието на огромна маса човеци, говори до каква степен сме уязвими пред настояващите да властват само защото са обзаведени с владетелски инсигнии. Истината, мисля си, е опорна точка за големите лъжи, за манипулирането на човека и превръщането на живия живот в хербарий. Не що е Истина, а кому служи едно или друго тълкувание върху света – това като че ли е основният въпрос за изясняване, докато омразата не е изпепелила живота на Земята.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 noe. 2020

___
* Т.е. човекът, разполагащ със своя воля и право на личен избор.
** Кратка история на живота на пророка Мухаммед, вж. https://www.vaprosiislam.com/icerik/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8
*** Изкупителна жертва (от рус.). Жертвен козел при юдаизма се наричал козелът, върху който по времето на Йерусалимския храм символично възлагали греховете на целия народ, след което козела натирвали сред дивата природа и го оставяли, като част от ритуала на еврейския празник Йом Кипур, "Ден за изкупление".

**** Фраза на Уинстън Чърчил (1874-1965) от речта му във Фултън, Великобритания, произнесена в самото начало на Студената война между Изтока и Запада. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (348.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (348.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

    08.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (5)

   Корана, като глас, гърми, изпълнен е със заповеди и заплахи, обещава ми радости, които не ме вълнуват: мързелуване под някоя дебела сянка и предани жени под ръка за удоволствие на плътта, печално еднообразие. Решително то не е щастието за мен. Опиянява ме представата за огромния Океан от неизвестно, вълнението на страсти и настроения, препускането подир дивеча не за да го убия, а за да го видя в неговото великолепие, и така малко по-ясно себе си да проумея: защо съм такъв, какъвто съм, най-обикновен, нищожен простосмъртен, ала частица, дарена с божествена искрица.

  "Дарихме те Ние с Книгата на Истината, да можеш ти съдник да бъдеш сред хората" настоява сура 4, ст.105. Християнската философия, основана върху Любовта между човеците, съветва – лесно е да осъдиш, трудно и по-достойно е да разбереш човека. Християнството казва: обичай човека; Ислямът казва: обичай Аллах. Кое ще да ми е повече на сърце?

  Сура 4, ст.110: Който злодеяние извърши (...), а после се помоли на Аллах да прости греховете му, то Аллах всеопрощаващ и закрилник за него ще бъде". Дали това ясно послание, тази склонност да бъде помилван злодеят от най-висшия за мюсюлманина авторитет издържа каквито и да са въпроси от нравствен, от етичен характер, питам се, или нямам усета да проумея, да се докосна до божественото в тази Велика книга? Пак ми се мярна онзи образ на мишлето или къртицата, извадена на видело. Ами тя е съвсем безпомощна, Боже мой! Силна е, когато гризе корени и настройва човеците да се мразят, говорейки от най-високо уж място на мен – непредубедения, неграмотния в тези "тънки работи", или това е пар екселанс възгордяване, надменност и егоизъм, в Библията, сочен като основен и най-тежкия сред Седемте смъртни гряха?

  Противопоставянето на правоверните в исляма срещу привързаните към юдеизма и християнството, и изобщо към каквато и да е различна от исляма версия на почит към човешката ни представа за Бог, е сърцевина на ислямската философия; именно противопоставянето на всякаква цена очевидно вълнува т.нар. "правоверен", който съди людете около себе си, понеже смята, че неговият бог му е дал привилегии. Ето как изглежда в автентичния й вид такава препоръка на български език: "Ей, вярващи, недейте да вземате за другар Евреите и Християните!" – сура 5, ст.51. И две групи от  милиардното множество човеци на планетата са обявени за неправедни. Но на какво основание, доколкото са споменати евреите, става дума за расистка идея и етническа враждебност, не се наемам да преценявам, понеже, повтарям и потретям може би, ще го казвам докрай: четейки внимателно и с респект Корана, възможно е да нямам усет за внушения, които излъчва свещената за милиард и половина мюсюлмани Книга.

  Днес надвечер сред новините, излъчени по Радио Свободна Европа, съобщиха, че в босненски град е изклано семейство сърби – 82-годишен мъж, 79-годишната съпруга и 52-годишният им син. Заклани по традиционен начин, със сатър. Не удовлетворили настояванията да си продадат къщата на местни мюсюлмани, след което да напуснат града. След клането къщата била запалена от същите правоверни косовски албанци. Споменавам го като най-последно по време от поредицата зверски – струва ми се, че са ритуални убийства: отрязване на главата и отделянето й от тялото на жертвата, в последните петнайсет-двайсет години от следващи буквално точно ислямския канон, препоръки на Стария завет по актуализирана от пророка Мохамед версия в Корана.

  Сура 5, ст.45: "Предписахме им Ние (Бог) в теврата* така: Душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, възмездяват се и раните. Но който прости и откаже се от възмездие срещу милостиня, това за него е едно изкупление. А които не съдят според това, което спуснал е Аллах, именно те са несправедливи". Ала за какъв род справедливост се говори! Убийството на невинни – само защото били християни или евреи, е въведено като препоръчителен от Върховната сила акт за овъзмездяване на сторено зло на убиеца или посегателство някъде по планетата над т.нар. правоверни. Оттук до фанатичната "свещена ярост" лично аз – син на простосмъртни родители, не виждам разлика. Преди шест години, през лятото на 1997 г., когато внимателно, както се вика, с лупа в ръка, въоръжен с куп речници и тълкувания на философи от разни епохи, проучвах текстовете на Стария завет, там, в луксозното издание на Библията от 1993 г., съм си отбелязал встрани, по белите полета на страниците й, че на места тези "свещени писания" са си откровен наръчник за убийства, масов терор и жестоко насилие изобщо над духа и душата на огромни човешки множества върху планетата.

  Вчера моят приятел афганистанецът Маруф ми посочи литография на авторитетен тълкувател върху текстовете на Корана, легендарна, както каза, личност в ислямския свят; та уважаваният мъж бил казал (Маруф ми го преведе от тазгодишно книжле на арабски): "Ние взехме от Светото писание ядката, сърцевината, а останалите религии се занимават с черупките на ореха". Само човек с добро самочувствие би го изрекъл, няма що! Превъзходното самочувствие на човек, докоснал се до мъдростта на Бога!

  Отбелязал съм си вече някъде из тези мои записки, че Старият завет се отнася за период от развоя на съвременната цивилизация, когато насилието се смята за нещо обичайно, в реда на нещата, когато за личността все още разговорите се водели най-общо. Обсъждал се е преди всичко т.нар. херой... Омировият Ахил е от подобен тип съзнание, докато Хектор е предхождащ детайлизирания литературен и философски образ на модерната цивилизована личност. Да се тълкуват днешните ни нравствени проблеми от позицията на Стария завет е все едно с ковашки клещи, тесла и кирка да правиш фина мозъчна операция. Да убедиш, не да осъдиш, да обгърнеш с разбиране дори най-низшата животинска проява у човека, това може да се обсъжда едва след Христос, след кръвпролитните батаци от неандерталския период между човеците.

  Старият завет буди у мен респект преди всичко като историческо свидетелство за това откъде е тръгнала съвременната ни цивилизация.

  09.06.2003.

  От сура 6, ст.43-44: "Очаквахме те** да Ни се покорят, поне когато ги връхлети това Наше наказание. Но закоравяха твърде много сърцата им, а и Шейтанът*** разкраси за тях онова, което те вършеха. Когато забравиха те за предупрежденията, които им бяха отправяни, изведнъж разтворихме Ние върху тях вратите на всичките блага. И точно когато най-накрая възрадваха се те на така дарените им блага, сграбчихме ги Ние в десницата си нанадейно и тогава изведнъж загубиха те всичките си надежди". За пред кого е предназначено това обяснение? Явно, за пред човек, унижен, страдащ поради чуждото благополучие. Тук гневът на Аллах, както ни го представя този текст в българския му превод, не е защото онези чужди племена или народи са престъпили нравственото, а просто защото не засвидетелствували преклонение пред ислямския бог. Наказанието е плод на изобретателно, злонамерено съзнание. Струва ми се, че в случая примерът се използва, за да внесе трепетен страх и ужас у вярващия унижен страдалец, та да се почувства той успокоен пред благоденстващите: ето, значи, те са щастливи, но Моят върховен бог ще ги накаже жестоко, понеже не са пожелали да му се покланят, докато аз съм респектиран от Него; Той затова ще ме закриля и изпълва със самочувствие и гордост на правоверен Негов слуга.

  Напомня ми такава манипулация начина, по който партийните вождове говореха на редовите членове в тоталитарните закрити общества: болшевики, фашисти, нацисти, комунисти. Унижавани и самоунижаващи се пред своя вожд, те се изживяваха именно като избраници на своя върховен бог Карл Маркс, Владимир Илич, Бенито Мусолини или Адолф Хитлер, олицетворение на представа за Върховенство в нравствеността.

  Завчера, в събота, мюсюлманинът Маруф, моят симпатичен добър приятел Маруф ми е цитирал част от сура 6, ст. 95: "Аллах е Този, Който разделя плода от черупката".

  Жестокостите, препоръчвани в Корана, се изразяват най-често в клане:
  - отделяне на главата от тялото;
  - отсичане едновременно на ляв крак и дясна ръка или десен крак и лява ръка. Ето например, сура 8, ст. 9: "Ще ви помогна Аз (...) с хиляда ангела, които ще вървят един след друг" и в края на ст.12: "Ще всея Аз страх в сърцата на неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете". Да се избиват изплашени до смърт, изпаднали до животински ужас човешки същества с усърдието на праведника – това съветва Аллах, ако действително този е верният превод на текст от Свещения Коран на български език. Кого обслужва такава жестокост?

  Масовите кланета на невинни, спящи или беззащитни хора в бедняшките селища на Алжир, в селища някъде в Югоизточна Азия, за които гърмят напоследък световните информационни агенции, са дело на мюсюлмани, уверени, че по този начин служат на своя Върховен покровител от Небесните селения на Правата вяра. Подобни кланета, вероятно ритуални убийства в чест на Вярата, се вършат изобщо в Чечения, Косово и Северна Африка, Югоизточна Азия, там, където компактна маса изповядваща исляма си има нерешени житейски, битови или политически проблеми при съжителството си с т.нар. неверници. Но как да се помогне на озверелия фанатик, след като светът ни е потресен от ритуалните кланета, но не забелязваме сякаш, че над тези издевателства стои именно сбърканата представа за Свръхчовешки някакъв космически феномен!

  Договарянето между Аллах и обикновения мюсюлманин чрез посредничеството на пророка (пейгамбер, както е наричан в Корана този медиум) звучи като между съдия и престъпника в сура 8, озаглавена "Плячката (ст.29): "Хей, вярващи... ще прикрие Той (Аллах) злодеянията ви и ще опрости греховете ви. Защото Той е най-великодушният сред всички". Откровено изречено, няма що! Прави впечатление настойчивостта при изграждане образа на врага в съзнанието на изповядващия исляма. Толкова мощно, толкова настървено е това манипулиране, та ми напомня основата, върху която се изграждаха тоталитарният тип общества. Премахнеш ли образа на врага, те просто си губят енергията, стават уязвими за логически анализ именно защото са античовешки.

  Обобщено – върховна претенция при такъв модел на мислене е представянето на безнравственото (убийства, насилия, унищожение, кланета, палежи), накратко казано, издевателства над огромни човешки множества, като изключителна нравственост от много по-висш, свръхчовешки порядък от свръх-разум за въздействие над човека.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 25 noe. 2020

___
* Т.е. в Стария завет.
** В случая: местни жители преди арабските племена да нахлуят в онези земи на Близкия Изток.
*** Дяволът, Сатаната. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (347.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (347.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  07.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (4)

 Сравнявам дотук двете версии, християнската и ислямската; мисля, християнството, особено в автентичния си вид, както е при ортодоксията или източното православие, е по-човеколюбиво, допуска правото на човека да вярва, без да го стресира, без да го плаши с гнева на бога под каквато и да е форма, а позволявайки му да избира по своя воля и съвест коя да му е пътеводната звезда в живота и в отношението към света.

  Сура 3, ст.118: "Ей, вярващи, не вземайте приятели от онези, които не са от вашите. Защото те няма да се забавят да ви сторят зло..." И преди това (ст.110): "Вие сте най-благодетелен народ, призован за доброто на хората"... и пр. Предадено от Мохамед в длъжността му на говорител от име на Аллах. Кои е благодетелен народ?Или "народ" е употребено в по-общ смисъл понятие: хора, човеци? През трийсетте и четирийсетте години на ХХ в. немският народ – т.нар. арийска раса, бе обявен за благодетелен или за богоизбран сред изостаналите народи да общува с чистата Истина и Правата вяра.

  Противопоставянето на огромни множества от човеци: едното "богоизбрано" срещу всички останали "неверници" и "тор за арийската раса" и пр. – не изглежда ли твърде груба манипулация? По този модел и на свой гръб съм се дивил на подобно, макар и по-фино противопоставяне априори на "верните народни синове и щерки, достойни и крачещи непременно в първите редици", от една страна, и от друга – мнозинството от простосмъртни безпартийни граждани, които нямат право да обсъждат теорията или практиката на единствената партия ръководителка в рамките на отделната нация.

  Сура 3, ст.146: "Аллах възлюбил е търпеливите". Ст.153: "недейте да скърбите нито заради това, което загубихте, нито пък за това, което ви се случи". И няма как да не се съглася и с подобна препоръка.

  Сура 4, ст.34: "Отправяйте добри съвети към жените, когато се безпокоите, че може да надигнат глава, оставяйте ги сами в леглото, и ако това не помогне, бийте ги". Как ви звучи като препоръка от най-високо място, особено пък в духовната сфера! Който разчита на собствения си разсъдък и що-годе жизнен опит, нека сам прецени доколко божествено звучи подобно указание в прав текст... Или изреченото е в иносказателен ключ, в преносен смисъл, което някак не мога да проумея в своята посредственост?!

  08.06.2003.

  Сура 4, ст.44: "Я погледни към тези, които бяха удостоени с Книга! Те сами за себе си купуват заблуждението и искат и вас да отклонят от Правия път". Сам безписмен и неграмотен, четирийсетгодишният Мохамед е най-естествено (от моя гледна точка) да недолюбва "удостоените с Книга". Е, нито е първият, нито ще е последният случай на такава чисто човешка реакция в битов план! Но като изречено свише, посланието тук ми напомня реакцията на Иисус, който се гневи на книжниците и ги поставя редом до фарисеите, които за нас са вече символ на лицемерно преданите и възгорделите се.

  Пита се в задачката: защо божествената мъдрост се съчетава с толкова откровено притеснение и гняв към логически устроения разум. Съгласен съм, че интуицията е далеч по-могъща от разума, основаващ се на логически умозаключения и причинно-следствени връзки, с последователно натрупване на информация за човека и света. В интуитивното може би греховната ни човешка природа не влияе, докато човешката ни същност влияе върху логическата структура, върху човешките ни умозаключения, върху т.нар. консеквентност (последователност). Интуитивно аз си се усещам силен в редки мигове, неподвластни на моята воля и желание. Тези моменти на прозрение не зависят от мен, не са ми винаги под ръка, когато аз ги пожелая. Докато с логичното, с консеквенцията... винаги мога да разполагам.

  Странна ми се вижда тази ненавист у Бога (Аллах, Бог-отец или самия Извънземен суперстратос) към логическото познание, т.е. към книгата като емблема на такъв тип достъп до Истината. Защо? Какво те плаши, Боже, ако си добронамерен към мен, а не ме гледаш като опитна лабораторна материя за своите величествени експерименти?! Уважението ми към вероятния Извънземен, вероятния Свръхчовек или незнайно още Кого няма да е искрено, ако аз – простосмъртният син на дърводелеца Кирил, не съм го пожелал в душата и в духа си, а са ми го наложили свише, отгоре като чужда воля.

  Пирова победа ли мечтаеш, Боже мой? Дори и Ти да си ме създал, неприлично ли е да съм по-човеколюбив от Теб, Отче? А в отрязъци от време да влизам в спор с Теб, особено с нарцисизма ти, с тази отчайваща ме самовлюбеност, която съзирам у Теб? Кой друг така страстно би настоявал при всяка своя стъпка да му повтарям колко той е велик! Моето смирение не е ли по-добро от Твоята мания за величие?

  Описанието на Джениета (Рая) в отвъдното е еднотипно, повтаря се, само говори за манталитета на онзи уплашен човек, към когото е отправено, като евентуална награда за усърдието му във вярата на ислямската религия. Ето малко по-подробно описание на Рая за изнурения от земните си тревоги, болежки и всякакви други дертове човек...

  Сура 4, ст.57: "Тези, които повярваха и вършат добри дела, ще въведем в Джениета (Рая), дето текат бистроструйни реки и където ще останат навеки. За тях има пречисти съпруги и ще ги разположа под дебели сенки". Такова е описанието и в сура 18, ст. 31: "Именно за тях приготвени са Вечните градини, през които текат реки бистроструйни. Там (...) ще седят те на тронове и ще се украсят със златни гривни, ще облекат зелени дрехи от тънка коприна и златен брокат"... Такава е картината и в сура 22, ст.23: "Там те ще се обкичат със златни гривни и бисери. А дрехите им там ще бъдат от коприна".

  Не ми е нужно повече, да разбера, че обещаното се отнася за хора, които очевидно:

  І. Живеят в безводни места, а ако има реки, тези реки са кални, мътни и непригодни за жадния човек под палещото слънце на Близкия Изток в онези някогашни времена.

  ІІ. Жените (съпругите) на тези изнурени мъже са нечистоплътни и покварени: лъжат, преструват се, изнудват, душевно са груби.

  ІІІ. Полегнал или поседнал, същият човек, и особено когато е под дебела сянка, а не под жежките слънчеви лъчи на Близкия Изток, се чувства най-щастлив. Точно това го прави неизказано щастлив.

  ІV. Трябва да си изключително мързелив и лишен от всякаква любознателност или любопитство, отхвърлящ предизвикателствата към духа ти от неизвестностите, че да приемеш как ще си останеш навеки на едно място, пък макар и Раят да е то. Това ли е върховното благо за човека? Леле, по-скоро това е луксозен концлагер за мързеливи, сладострастни, мъчени от жажда и усилния труд при адска жега простодушни човеци. Простодушни – казвам, но не и елементарни: задоволяващи се с чисто материалните кефове на живота, лишени от любознателност към Космоса (красотата в първичния й смисъл), като величествено мироздание на уравновесеността и духовната хармония. Съчетанието "повярваха и вършат добри дела" съвсем не е случайно; то внушава, че добрите дела са възможни единствено за повярвалия именно в тази религия, но не в другите две съществуващи по онова време и властно наложили се религии: юдеизма и християнството, в периода, когато Мохамед диктувал сънищата си, около 610-612 г.

  Любопитна е и тази претенция, която автоматично прикачва Доброто само към една раса или общност от човеци на планетата.

  Стъпка напред в подклаждането на омраза е и следната повеля – в сура 4, ст.89: "Не вземайте за приятел никой от тях (неверници), чак докато не тръгне по Пътя на Аллах. Ако после се отвърнат от Него, тогава заловете ги, убийте ги там, дето ги намерите". И по-нататък, в ст.101: "Неверниците без съмнение ваши най-върли врагове са те".

  Точно сега, в осем нула нула, зазвуча камбана. Звукът е плътен, нисък; явно това е голяма камбана. Черквата "Св. Петка", откъдето може да иде този набат*, отстои поне на четири километра от моето миниатюрно балконче. От най-ранното ми детство този грохотен звън на големи черковни камбани ме изпълва с трепет и тревожна тишина. Българското национално знаме в хола ми е осветено на 4 окт. 1994 г., след като нощта срещу неделята престоя в олтара на пловдивския християнски храм "Света Петка".** В строгия смисъл на думата, не съм религиозен. Трепет към източното православие в християнството ми е генетично заложен, свързвам го с възхитата от звездното небе и от Космоса вътре в нас, ала не с присъствието на бога. Бога (ако Го има) усещам като близък, с Когото ми е уютно да си изяснявам разни неща, като всеки простосмъртен. Темите ги задавам аз. Случва се да споря с Него, понякога Му се и дразня лекичко, но в никакъв случай не Го възприемам за монолит над главата ми, като Власт, която да ме сковава. И не ми се ще Той да ми се сърди; ами по-добре аз да Му се дразня. Нали сме съмишленици, нали двамата с Него желаем едно и също! Ако не съм Го разбрал, не виждам защо усещам диханието Му навред около себе си - особено когато съм сам и всичко в природата ми говори настойчиво нежно и изпълва душата ми със свежест.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 25 noe. 2020

___
* От рус. Тревожен камбанен звън. Бить в набат на български език ще рече: бия тревога.
** Св. Петка Търновска е застъпник за българския народ, наред със св. Иван Рилски, пред християнския бог според схващането, наложило се през вековете. Бел.м., tisss.