петък, 5 август 2016 г.

Публицистика – ГОСПОД Е БЪЛГАРИН (3.)

ГОСПОД Е БЪЛГАРИН (3.)

    В другата книга, която от два-три дни чета, авторът е Стивън Хокинг (Stephen Hawking). За него известният Карл Сейгън пише: "Беше легенда още тогава", т.е. през пролетта на 1974 г., а от издателите е назован "един от великите умове на ХХ век, всепризнат, най-блестящ физик-теоретик след Айнщайн". Та Стивън Хокинг прави следното обобщение (вж. стр. 24, цит. съч.): "
Откриването на завършена единна теория може и да не помогне за оцеляването ни. Възможно е дори да не окаже влияние върху начина ни на живот. Но още от зората на цивилизацията хората са се задоволявали да гледат на събитията като на нещо необяснимо и без взаимна връзка. Жадни да разберат скрития ред в света, и днес горим от желание да разберем защо сме тук и откъде сме дошли".

    Е, при толкова плътно съвпадение у двама толкова различни – и като сфера на познание, и като движеща идея – автори, Петър Добрев (роден в 1943 г.) и Стивън Хокинг (роден в 1948 г.), и двамата – почти мои връстници, как да не усетя пърхане на ангелски крила над главата си, че именно сега и едновременно са пред мене теориите им, хипотезите им: за българите – у единия, за света – у другия?

    Нима изглеждам фаталист!

    Песъчинка съм, това ми е ясно, но как човек да не се амбицира от такъв род изкушения за ума! На стр. 31 у Хокинг чета: "Теорията на относителността слага край на идеята за абсолютно време! Излиза, че всеки наблюдател трябва да има собствена мярка за времето, отчетено по часовника, който носи у себе си, и че едни и същи часовници на различни наблюдатели няма непременно да съвпадат".


    Бившият служител от патентно бюро Алберт Айнщайн (1879-1955) – гений на модерната епоха, съхранил човешката си непринуденост и на върха на славата.

    Което пренесено от сферите на високата Физика б
и трябвало да рече, че усетът за историчност е също толкова важен за оцеляването ни като нация, колкото важно е дали имаме енергия физически да преживеем лъже-демократизирането, т.е. хищното разсипничество, разпиляването на материална Тодор-Живкова България. 

    Ако невежият е склонен на всякаква цена материално – т.е. физически, да се приспособи, за да оцелее, то духовните самоопиянявания ("блестящи, царствени, мъдри") са илюзии от по-висш разред, но за мене тези илюзии са само за ориентир. Пълзешком, окаяни, станали за присмех на цивилизования свят с послушанието и блюдолизничеството си, назовавани "йесмени" (от англ. yes-man), изгладнели, в дрехи и коли втора употреба, изгубили човешки облик дори физически, не е зле да имаме за пътеводна звездица поне онези родствени на тракийското ни българско племе фриги или бриги.

   Колкото по-унижавани, толкоз по-горди в себе си – как става то; но и какво друго ни остава пред връхлитащите ни вълни див американизъм и бездуховност (т.е. консуматорство, свеждане на успеха до пари-пари и... пак пари, ужасно много пари).



    
   Фригийската шапка била символ, а и отличителен знак за роба в Древна Елада и в Римската империя; през 1789 г. френските якобинци превръщат този знак в знак на свободолюбие. Дали са го свързвали това тяхно le chapeau (льо шапо) с духа на нашите предци фригийците, свободолюбиви и в условията на робство?


    Прикованият към инвалидния си стол Стивън Хокинг (роден през 1948 г.) – най-необузданият мечтател на модерния свят.*

    От книгата на Стивън Хокинг "Кратка история на времето" извадих следните любопитни сведения: 

    1. Осем минути са необходими на светлината да долети от Слънцето до нас тук. Това, което виждам в нощния небосклон, са звезди съществували милиарди години преди моето днес; някои от тях са отдавна изчезнали, но на Земята, това ще стане ясно за някой бъдещ наблюдател, ако дотогава (подир милион земни години) все още съществува планетата ни, пък и ние като животински вид, не сме се изтребили.

    Страхотно! От този факт ми иде на ум, че вероятно и човеците, които срещам, също както далечните звездни галактики излъчват енергийни потоци от различни епохи – от неандерталския период – едни, от Средновековието – други, трети – от ислямския Близък Изток, и т.н., и т.н. А моята грешка е, че ги възприемам всичките като мои съвременници. Т.е. всеки човек носи логиката на историческия стадий, от който се е пръкнал с всичките си качества, съответен бит и среда. Човеколюбието налага да не очаквам повече от това, което представител на съответно стъпало от развитието на цивилизациите може да стори.

    Един от редицата грехове на фанатичните общества (ислямизъм, болшевизъм, фашизъм, нацизъм и огромен брой, наричащи себе си "освободителни" движения сред тамили, баски, кюрди, ирландци, чеченци, каталунци, изобщо, сепаратисти от всякакъв род, е, че пренебрегва уникалното, каквото е всяко човешко същество, носещо у себе си съчетани минало, родови заложби, бит, възможност за развитие в бъдещето. Човек не може дълго време да живее окован, натикан в клетка, аквариум, резерват – и това съвсем не е поради достойнство, храброст и прочие великолепни качества, а просто защото човешкият ни вид може да е перспективен единствено в условията на свобода на избора по съвест и по закон.



    
     Християнският кръст е метафоричен знак и алегория на Кръстопътя – възлова точка, където човек неминуемо се изправя пред възможността да е свободен да избира, но и да носи отговорност за избора си в следващите етапи на своя живот.

    2. Теорията на относителността подсказва за огъване на лъча светлина от гравитационните полета на обектите, покрай които минава този лъч. От това пък следва, че – близко до масивно космично тяло като Земята – времето забавя ход.

   С колко стотици години е забавено историческото време на Българската нация от Османското господство на Балканите или от унизителното ни васално спрямо Русия или Щатите положение от 1878 г. до днес, 2016 г.? Такива огромни по маса империи страшно са забавили естествения ход на нещата у нас. За съжаление това е неприятната истина – не сме случили на поробител и господар на раята, факт!

   Идеята за Аспаруховите протобългари, дето се завърнали при траките от Фригия като в старото си лоно, след като извървели за хилядолетие (от ІV-ІІІ в.пр.Хр. до VІІ в.сл.Хр.) съдбовния кръг Близкия Изток – Памир – Кавказ – Волжските степи – Черноморското Северно крайбрежие – Делтата на Дунав – сърцето на Балканите – тази идея от книгата на историка доц. Петър Добрев ми изглежда лъч, силно огънат от гравитационните полета на огромни исторически събития, като завоевателните походи на Александър Македонски, т.нар. Велико преселение на народите през ІІ-ІІІ век сл.Хр. от Изток на Запад, набезите на Атила бич Божи от Монголските степи чак до Италийския ботуш в ІІІ-ІV век сл. Хр., меракът на краварите в политиката на САЩ да погълнат всичко ценно по света, па макар и да унищожат света с лакомията си.

   
 Ето цитат от Стивън Хокинг, който в случая ми върши работа: "В теорията на относителността няма едно единствено абсолютно време, а всеки индивид си има собствена мярка за времето, която зависи от това къде се намира и как се движи". Като българин по род и манталитет, имам претенция към нашите родни историци и философи, че не са ми посочили честно досега, вече кръгло 69 години от моя личен живот, ни къде се намирам между другите народности на Европа и света, ни как се движа през историческото пространство на съвременната глобална цивилизация. 

   Мене ту ме изстрелват в облаците ("Господ е българин!"), ту ми смачкват фасона ("Не сме народ, ами сме мърша!") обаятелни многострадалци като бай Петко Рачов Славейков; и то е защото Историята ни, както е написана, се старае да угоди я на руси, я на горди западноевропейци или самодоволни янки. Траките с тяхната над трихилядигодишна участ – ето ориентирът, който кръвно ме вълнува; тракийските могили ще ни избодат очите, а си търсим ориентири ту на Изток, ту на Запад, ту на Север или чак Отвъд Атлантика. Жалка работа! Тук би трябвало да туря снимка на плачливия Соломон Паси или на Росен Плевнелиев, но няма да го сторя. Гнус ме е.


   
 3. За откритието, че след като Вселената има Начало, логично е да има и Край... Звездите около нас се разбягват, т.е. някога всичко това е било плътно ядро, после експлодирал Големият взрив. Е, това е отново прастарото напомняне да гледаме на себе си винаги с известна доза самоирония. Всичко в тоя наш свят е от суета!

    * * *
   Миналия четвъртък моята братовчедка от майчиния ми род Красимира Пецова възропта срещу тезата в едно от стихотворенията "Животът е Любов". "Животът е преди всичко борба – рече уверено. – За да постигнеш нещо, трябва да се бориш", следователно (пробвам се да развия мисълта й): любовта, това е чувство, докато борбата – действие; светът се интересува не от чувства и намерения, а от действия и реално постигнати победи, успехи, завоевания, завладени територии и пр.  

   Накратко, кое е по-основно: Любовта или Борбата – това ми е въпросът. Нищо лошо всеки да отстоява своето гледище; ще ми се все пак да разчепкам и тази тема. От седмица си го мисля. Ожесточена, настръхнала, подозирам – подтиквана от подмолния импулс да се доказва, като печели двубои, милата Краси не може да прости на бившия си съпруг любовните му прегрешения, на доскорошния си мил приятел пък не може да прости овчедушието, инертността. Силен характер, от този тип женски характери в рода ми, които изискват мъжа да кръжи около слънчевото им взискателно внимание и влияние, за какъв дявол са й тези борби и победи?


    Александър Стамболийски от Пазарджишкото село Славовица (1879-1923), за когото 20-годишният Хемингуей пише с респект в репортажа си от Париж.**

    "Борбата е живот, както и животът е борба. В борбата сме родени, в борбата сме закърмени, в борбата е нашето призвание" – водеща мисъл у Александър Стамболийски. Преди него почти същото изрекъл френски драматург от епохата на Просвещението – Пиер Бомарше (1732-1799): "Да живееш значи да се бориш, да се бориш значи да живееш". А френската поговорка допълва: "Не нападаш ли, значи отстъпваш".

   За Чарлз Дарвин (1809-1889) прогресът в най-широк смисъл лежи върху т.нар. "борба между видовете"; оцелява по-борбеният, по-склонният да се нагажда според променящите сe обстоятелства.


Синът на даскал Ботьо от Калофер Христо Ботев (1847***-1876).

   Показателно е у Христо Ботйовъ (1847-1876) стихотворението "Борба", писано, когато е 21-22-годишен: "В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде… На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда". За да заключи: "Кипи борбата" – зарад героическото "Ще викнем ние: Хляб или свинец!" (хляб или куршум).

   Никола Й. Вапцаров (1909-1943) може би в най-най-философската си творба – в стихотворението "Вяра", обобщава жизнения си опит, съчетавайки Борба и Любов, но с превес върху Любовта: "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! – дори да умирам, живота със грубите лапи чилични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!"

   От тази обич, а не от борбата, произтича вярата у човека за бъдещите дни. Т.е. Борбата е само средство; по-основно нещо е Любовта… като идея, като излъчване, като духовно предразположение към човека и света наоколо. Но пък точно това самовлюбеният, яко възгорделият се, всеки, който опитва да ни говори от името на Бог, от Белия дом или от джамията си в Близкия Изток, няма как да разбере. 



Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 10 avg. 2000 edited 5 avg. 2016
_____
* Stephen William Hawking – физик, професор по математика на Кеймбриджския университет. Роден на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия. Занимава се с космология и квантова механика, популяризатор на науката. Въпреки тежкото заболяване – амиотрофична латерална склероза, Хокинг е продуктивен автор в областта на науката.
** Водач на Българския земеделски народен съюз. Роден в пазарджишкото село Славовица. През 1899 г. участва в учредителния конгрес на БЗС. Изготвената от него програма през 1905 г. го превръща в лидер на БЗНС. Стамболийски остро се противопоставя на участието на България в Първата световна война. Оглавеното от него през 1920 г. Земеделско правителството опитва да изведе страната от международна изолация подир Първата световна война и унищожителния за нас, българите,
 Ньойски договор. На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат. Стамболийски е убит на 14 юни 1923 г.: жив са го кълцали с ножове. Любопитна подробност – Айнщайн и Стамболийски са родени, кажи-речи, в един и същи ден. Вж. и пасажа за 44-годишния Стамболийски в кореспонденцията "Мусолини - най-големият блъф в Европа" - репортаж на 24-годишния Ърнест Хемингуей от 27 януари 1923 г. за канадския вестник "Торонто Дейли Стар". 
*** Синът на даскал Ботьо Петков се ражда на 24 декември 1847 г., т.е. в първия ден на Коледа и си идва, както гласи народният израз, с името
 Христо.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...