ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

  Сложих си кепето в клетката/ и излязох с птичето върху главата си./ – Я, виж ти, откога не отдаваме чест? –/ ни запита майорът./ – Съвсем не, не отдаваме чест! –/ отвърна му птичето... – Из "Гарнизонен отпуск" на Жак Превер (1900-1977)*

  01 uni 2007

ОТНОСНО ЖАК ПРЕВЕР

На Соня Пехльова – Ирини

Вали и тук, а гробът се чернее –

поръсих шепа кал наместо пръст,
безброят карамфили погрознели
избухна от печал околовръст.

Да питаме духа на тоз, когото

с теб, Ирини, цитираме така,

как зад усмивка блясва под окото

кристална нежна капчица сълза.

Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон:

с врабците разговаря без проблеми,

към Пер Лашез** обръща се с поклон.

От него генералите се плашат,

но влюбените имат го за свой –

разделят се, прегръщат се и плачат,

в тъга умира сякаш с тях и той.

Край малката сергия се поспира,

и взел узряла ябълка в ръка,

откривам, разговаря със Всемира

поетът – арлекинът на света.

Напудрени жени, мъже тъй строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят:

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят.

И кой ги чува? Кой от мъртъвците

изпитва някакъв респект пред тях!

От този свят щом някой си отива,

друг ражда се за болести и грях.

И тъй светът върти се покрай Сена,

край Искър и Марица се върти –

 поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 jan. 2022

–––

* Жак Превер е френски поет, сценарист, но и автор на текстове на песни. Издал е само няколко стихосбирки, сред които сборника "Слова". Придобива популярност със своя фамилиарен език и играта на думи. Стиховете му са известни на френскоезичния свят, включени и в програмата на френските училища, вж. https://magnifisonz.com/2016/12/13/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/  Никой не го е броял за поет сред снобите във висшата френска литературна критика. Ходел е по пазарите на Париж и всъщност обикновените парижани са първите му почитатели. Петима от авторите, които ме кефят, са страняли от литературните кръгове и са се държали в живота си като най-обикновени хора: Бърнс, Превер, Емили Дикинсън, Селинджър, Фокнър.  Да не говоря за Франсоа Вийон. Изпитвам жал и гнус, когато чуя някой да рече за себе си: "Аз съм писател, аз съм поет". Ботев никога не си е позволявал да каже: "Аз съм поет".

** Пер Лашез е най-голямото гробище в Париж, сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач (гуру) на Луи XIV, в чиято градина е изградено. Бел.м., tisss.