Ars Poetica – И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии –
реките спират да текат, застиват,
прозрачният ветрец е като камък,
нощта се сгромолясва върху теб.

Какво ще правиш сам с това сърце?
До вчера беше риба, беше птица;
днес стаята ти е каюта
в бездната на Космоса от самота.

Сега дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца:
как лекичко подраскват по скафандъра

и странно, ти пък с що ги изкушаваш,

дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща Любов?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, noe. 1986 – edited 7 uni 2018

Ars Poetica – ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД 
 

Дърво и камък от студ щом се пукат,
и котката с кучето ляга да спи –
двамата усещат, че са съпрузи,
стават помежду си много добри.

Той от бъбрежа й не се дразни,
тя преоткрива го с усет на котка
и от студа вън сред тръпки и спазми
любовта се връща отново в живота.

Бедрото си метнала голо връз него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е жената, която най-нежно
целувал е някога в тази квартира.

Проклетият вятър в клоните бръсне
като ножче за бръснене поизтъпяло –
какво я прихваща ли, нима не е късно
да чувства пак обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи и мъжки измени,
и ето, куцукайки, Зимата иде,
и изобщо къде го топлото време?

А някой случайно щом зърне жената
колко е хубава, знойна такава,
ще й запечата с целувка устата
и ще я люби, както си заслужава.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited 7 uni 2018