събота, 8 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (576.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (576.) 

  Три милиона граждани на България напуснаха отечеството през последния четвърт век, като следствие от съсипващата политика на управляващите отродници, мекерета на чужди държавни и лични частни интереси за сметка на Българската нация.*

 11 jan. 2015. 

ПРИЕХ ТЕ ДЖОН ВЪВ МОЯ ДОМ

Пред портите на моя дом похлопа в тъмна нощ

и аз те пуснах в моя дом, а ти извади нож;
изпаднал е в беда – реших, – за помощ иде тук,
с какво Бог дал те нагостих, сух хляб и резен лук. 

Но ти все пак извади нож и рече: "Разбери,

за мен си мързелив и лош, дължиш ми куп пари,
така е Господ отредил – да съм ти господар,
заможен да съм, Нему мил, ти – низша твар". 

И ето ме, немил-недраг, с жената, с челядта

към чужди някой праг се нося по света –
нима съм толкоз лош или съм толкоз слаб
да хлопам посреднощ за лук и къшей хляб?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 9 maj 2021 
–––
Вж. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2260541 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (575.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (575.) 

  Дъщери надменни йерусалимски! Черна съм, ала съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси. Не гледайте, че съм мургава, защото слънце ме е ожарило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не опазих. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш, де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?*

  09 jan. 2015. 


ВЛЮБЕНИЯТ ПЕТРАРКА**

Къде си, само трябва да те видя,
и аз дори съвсем не знам защо,
че някак си без теб ми е обидно
като ръка без пръстен от злато,
 
като поляна без цветя през юни,
като дъждовна нощ без светлинка,
като слепец сред пясъчните дюни,
като замръзнала от студ река.
 
Къде си! Все едно сега къде си,
дори не ми е нужно да те знам –
на този свят са хиляди адреси
 да бъдеш в многолюдието сам.
 
От чаша вино мога да отпия,
от устни мога да отпия страст,
но няма по-печална орисия
от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 maj 2021

Илюстрации:
- Лаура в разцвета на хубостта и младостта си.
 - Франческо Петрарка и вдъхновилата го жена. 
–––
* Соломон, Песен на песните ми, Библията. Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Solomon
Цар Соломон (издъхва на 59-годишна възраст през 931 г. пр.Хр.)

** Франческо Петрарка (1304-1374), произхожда от семейство на нотариус, всички очакват от него да продължи делото на баща си. Младежът обаче не се интересува от правото. Освен това след смъртта на баща му, според завещанието, Петрарка получава в наследство само един древен ръкопис на Цицерон. Лишен от средства за съществуване, принуден е да стане свещеник, мести се да живее в Авиньон и приема монашески сан. Но точно тогава Петрарка среща голяма си любов – Лаура, омъжена жена, на която посвещава известните си сонети. За него Лаура се превръща в обект на обожание. На 6 апр. 1327 г. в църквата "Санта Клара" среща любовта на своя живот - хубавата около 20-годишна дама, която влиза в световната литература с името Лаура. Лаура издъхва по време на чумната епидемия през 1348 г. За нея той пише стихове, които нарича "поетични дреболии", сякаш се извинява, че е творил не на традиционния латински език, а на простонародния италиански. Петрарка всъщност високо цени тези  вдъхновени от любовта творби, старателно ги обработва.Така се появява "Книга на песните", състояща се от 317 сонета, 29 канцони, както и секстини, балади, мадригали, в които отразява любовта си към омъжена дама от благородно семейство от Авиньон. Родена е около 1307 г., омъжена през 1325 г., Лаура издъхва през 1348 г. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (574.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (574.) 

 ...онова спокойствие, което обзема хората, щом разберат, че – колкото и зле да им изглежда положението, няма абсолютно никаква причина то да не продължи да се влошава.

  23/24 maj 2012.

ИНДИФЕРЕНТЕН*

И няма да гласувам. Аз съм пас.

Сергията с кратуни не вълнува.
Индиферентен си оставам аз,
за гъби съм, шарани ще ловувам.
 
Когато вечерта се прибера у нас,
жената може и да ме бичува
защо не съм си пуснал своя глас,
макар в живота да съм кръгла нула.
 
Полегнал сам на вехтия диван,
пред телевизора на воля ще попсувам,
и тя, в ръка с големия тиган:
– Не си за риба бил, а си мърсувал.
 
Кажи, съпруже скъп, къде си бил,
докато прах съдраните ти гащи?
– Попитай, ма, комшията Страхил
да каже за премеждията наши.
 
Кандилцето да палнем, викам аз,
 че много са ни лъгали и щото,
докопа ли се някой тук до власт,
от алчност ще да ни стъжни живота.

И няма хич отърваване от тез
от пищна глупост болни вагабонти –
продажни курви и мъже без чест,
да обещават светли хоризонти. 

С уста отново птички да ловят
и ние – баламите, да се вържем,
да ходим да гласуваме за тях.
Най-кофти е когато сам се лъжеш!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 8 maj 2021

Илюстрации:
- С двама приятели в кафенето.**
- Ренесансова живопис, фрагмент.
____
* Безразличен. Не му пука; или на простонароден чист български език: "А бе, що си не евете майката смотана!" 
** Единият –  с 30 г. трудов стаж като главен технолог на комбинат с 3 хил. души персонал, но завлечен от фирма, която му изяла над четири години от над 40 години стаж, а другият – среден техник с трудов стаж 54 г. в момента (8 май 2021 г.) заради ниска пенсия от 337,50 лв. работи на турчин, пришълец в нашия Пловдив, който даже и не знае български. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...