ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (703.)
За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)
3 dec. 1981
ПТИЦАТА ФЕНИКС*
Знакът на отпадъците, на боклука,
на вторичните суровини**
тия дни изненадващо ме плени,
когато в провинциалния европейски здрач
дочух от камината хладна яростен плач…
В мизерна стая, в мизерен квартал
живял клоун някой си, скромно живял.
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал,
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима.
Висял, значи, пред опушено едно огледало
да разглежда муцуната си остаряла,
да подрежда и да рисува бръчици нежни
сякаш следи от безгрижен смях –
да не стреснат случайно, а да изглеждат
небрежно и безметежно
браздите от страх.
Навярно и край вас зад панела бетонен
и вътре у вас живее сантиментален спомен
за цирк с дресьори и ловки атлети,
кокетни дами в оскъдно трико,
танцьори с пайети,
цигани с цигулки, певачки, тромпети,
тигри, лъвове, титани
и прочие животни и хулигани,
един крал на цирка с голямото си „К”
и с всичките му там
финтифлюшки на славата, т.е.
официалности, любезности, еполети, конфети,
топовни гърмежи,
прощални и поздравителни салюти,
пищни цветни гирлянди,
цигулки „Страдипреварикартофикус”,
балони,
тимпани,
пищялки,
захарен памук,
звънчета
и една ревла два реда пред вас,
която циври на глас –
кой я знае защо! –
мама, която те прегръща, и върхът на всичко,
на всичката отврат и бъркотия,
над всички тия, ония,
тия дни изненадващо ме плени,
когато в провинциалния европейски здрач
дочух от камината хладна яростен плач…
В мизерна стая, в мизерен квартал
живял клоун някой си, скромно живял.
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал,
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима.
Висял, значи, пред опушено едно огледало
да разглежда муцуната си остаряла,
да подрежда и да рисува бръчици нежни
сякаш следи от безгрижен смях –
да не стреснат случайно, а да изглеждат
небрежно и безметежно
браздите от страх.
Навярно и край вас зад панела бетонен
и вътре у вас живее сантиментален спомен
за цирк с дресьори и ловки атлети,
кокетни дами в оскъдно трико,
танцьори с пайети,
цигани с цигулки, певачки, тромпети,
тигри, лъвове, титани
и прочие животни и хулигани,
един крал на цирка с голямото си „К”
и с всичките му там
финтифлюшки на славата, т.е.
официалности, любезности, еполети, конфети,
топовни гърмежи,
прощални и поздравителни салюти,
пищни цветни гирлянди,
цигулки „Страдипреварикартофикус”,
балони,
тимпани,
пищялки,
захарен памук,
звънчета
и една ревла два реда пред вас,
която циври на глас –
кой я знае защо! –
мама, която те прегръща, и върхът на всичко,
на всичката отврат и бъркотия,
над всички тия, ония,
над всички тях –
клоунът, който произвежда порции смях.
Щом обаче публиката се разотиде,
светлините на рампата щом полека изстинат,
пазачът с мустаците огромни
клоунът, който произвежда порции смях.
Щом обаче публиката се разотиде,
светлините на рампата щом полека изстинат,
пазачът с мустаците огромни
хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град,
а оня клоун във вехтичкия си балтон
бавно куцука към студения си дом.
И тога-а-а-ава внезапно от спомените,
от миналото и необозримия мрак,
сред декемврийския кучешки студ,
сред оцъклените локви
изящна и опасна,
последният тролей отнася очарованата публика
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град,
а оня клоун във вехтичкия си балтон
бавно куцука към студения си дом.
И тога-а-а-ава внезапно от спомените,
от миналото и необозримия мрак,
сред декемврийския кучешки студ,
сред оцъклените локви
изящна и опасна,
красива като жарава
Птицата Феникс внезапно се появява
и до такава степен е в състояние да те плени,
че да забравиш изобщо вторичните суровини.
Птицата Феникс внезапно се появява
и до такава степен е в състояние да те плени,
че да забравиш изобщо вторичните суровини.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, еdited on 23 avg. 2021
___
** От сб. "Порто Фино" (1999 г., неизд.),
** Лого на фирма за вторични суровини. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
