ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (703.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (703.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  3 dec. 1981

ПТИЦАТА ФЕНИКС* 

Знакът на отпадъците, на боклука, 

на вторичните суровини** 
тия дни изненадващо ме плени, 
когато в провинциалния европейски здрач 
дочух от камината хладна яростен плач…  

В мизерна стая, в мизерен квартал 
живял клоун някой си, скромно живял. 
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал, 
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал 
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима. 

Висял, значи, пред опушено едно огледало 
да разглежда муцуната си остаряла, 
да подрежда и да рисува бръчици нежни 
сякаш следи от безгрижен смях – 
да не стреснат случайно, а да изглеждат 
небрежно и безметежно 
браздите от страх. 

Навярно и край вас зад панела бетонен 
и вътре у вас живее сантиментален спомен 
за цирк с дресьори и ловки атлети, 
кокетни дами в оскъдно трико, 
танцьори с пайети, 
цигани с цигулки, певачки, тромпети, 
тигри, лъвове, титани 
и прочие животни и хулигани, 
един крал на цирка с голямото си „К” 
и с всичките му там 
финтифлюшки на славата, т.е. 
официалности, любезности, еполети, конфети, 
топовни гърмежи, 
прощални и поздравителни салюти, 
пищни цветни гирлянди, 
цигулки „Страдипреварикартофикус”, 
балони, 
тимпани, 
пищялки, 
захарен памук, 
звънчета 
и една ревла два реда пред вас, 
която циври на глас – 
кой я знае защо! – 
мама, която те прегръща, и върхът на всичко, 
на всичката отврат и бъркотия, 
над всички тия, ония,

над всички тях – 
клоунът, който произвежда порции смях.  

Щом обаче публиката се разотиде, 
светлините на рампата щом полека изстинат, 
пазачът с мустаците огромни

хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика 
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град, 
а оня клоун във вехтичкия си балтон 
бавно куцука към студения си дом. 

И тога-а-а-ава внезапно от спомените, 
от миналото и необозримия мрак, 
сред декемврийския кучешки студ, 
сред оцъклените локви 
изящна и опасна,

красива като жарава 
Птицата Феникс внезапно се появява 
и до такава степен е в състояние да те плени, 
че да забравиш изобщо вторичните суровини.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, еdited on 23 avg. 2021 

___

** От сб. "Порто Фино" (1999 г., неизд.),

** Лого на фирма за вторични суровини. Бел.м., tisss.