Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 18 януари 2018 г.

Документална новела – КЪМ ПРИЯТЕЛ

КЪМ ПРИЯТЕЛ
ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ "СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ"

    – Казваш за тази част: много разсъждения. Ами Библията – най-четената и най-стойностна книга на света, какво е без разсъжденията? Ето ти завършека на тази част вече окончателно редактиран (на три пъти тази нощ сядам пред клавиатурата, за да подредя думите в него тъй, че да звучат без предвземка, но и да не звучат мекошаво).

    ...И се обръщам вече към себе си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги? Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И приспособилите се няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че си един от тях, въпреки мизериите им, че – от обич към съгласилите се да бъдат унижавани от новите ни властници, от новите герои на деня, не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам срещу представата ти за човечност, което ще рече: за справедливост.

    Замених и цитата от ап. Павел най-горе, който е есенция на тази част, а той се отнася до онова, което едва ли знаеш за учителите – че и учителите са като всички други, само че много повече изложени на опасността да грешат или да се огъват пред властта.

    …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. (гл. 5, ст. 6 и 8)*

    Колят ни като нация, като етнос, като нормални мъже и жени, които желаят да отгледат поколение от българи, а не отродници и хора без ориентир. Размахалият секира в романа на Достоевски е образ и на онези, които превърнаха Отечеството в територия на невежество, на опиянените от власт маргинални персони, склонни да разпродават България на всеки, който може да им плати. И затова учителят тук е сред най-унижаваните.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Пловдив, 19 януари 2018 г., 06,38 ч.
–––
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

Документална новела – СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (продълж. V)

    …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина. (гл. 5, ст. 6 и 8)*

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)
    02.06.2000. 

    Фразичка, изречена тичешком от Глория,  докато препускала по училищния коридор сред рояк любопитни съученици да си получи подаръка... Та Глория изкрещяла: "Я да видим кого пак ще бия!" Ах, как съответства това на изреченото от майката пред инспекторите: "Настоявам той, като учител, да се извини на дъщеря ми. Така тя ще получи един добър урок в живота. Ако не се извини, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи..." Фразата на дъщерята е изчистена, звучи в известен смисъл свежо, докато фразата на майката е "Плетение словес"**, витийна като змия. Ами жалбата до Министъра Методиев! Проблем от жизнено значение за държавата.

    Двете реплики са израз на отношение към света, на един и същ манталитет. В политическия живот напомнят фразички от еуфоричните лозунги: 1) Ний пак сме тук! на пребоядисалите се комунисти; или 2) Кой не скача, е червен! на нахъсаните под трибуните на СДС маргинали. Думите на "Сюзън Сарандън" впечатление не направиха на инспекторите от регионалната "Просвета", а изкрещяното от Глория приеха, че не може да е истина, щом майката настоява, че дъщеря й не лъже. Какво, че тази закана твърдят да са я чули шестима петокласници: Ивайло Ангелов, Георги Юруков, Ирина Онова, Христина Манолова, Радостин Димитров, Симеон Чобанов!

    Г-жа Емилия Бутова-Вутова за пръв път видях в инспектората – при разговора, в който можех да не участвам. Каква длъжност заема тя, къде? Нищичко не знам за нея. И си мисля: учителят е обществена фигура; не е подробност от пейзажа, а личност с особени функции. Доста народ го вижда какво върши, как говори, как дрехите си носи, как си пие кафето, как кашля или си замълчава, как гаври и унижения пропуска край ушите си. Не е случайна личност учителят; това тук разбира ли се?

    Пък може би не ми е работа да задавам въпроси. И на себе си хванах да се чудя: какво правя в този Регионален инспекторат? Пред Глория (лат. Gloria значи Слава; помня го от хилядолетния възглас Sic transit Gloria mundi, на български: Така отминава световната слава. Слава – ключово понятие; Суетата се стреми към слава. Помня ги онези лозунги: Вечна слава на героите!, Слава на БКП!, Слава на КПСС!, славната и нерушима българо-съветска дружба, славния ни възход към комунизма, славните ни марксисти-ленинци, славните ни гробокопачи на капитализма, славните ни герои на комунистическия труд... Какво общо с живота има всичкият този камуфлаж, всичката вата, т.е. подплънки, които трябва да очертаят славни мъжествени рамене, липсващи иначе под празничния костюм за пред множеството по стъгдите на света?

    Та пред Глория или Слава още отсега пътят е застлан с килим от унижени и оскърбени. Отрано я готвят да отстоява своето на всякаква цена, да е жестока, да не прощава, да не се смирява пред нищо и с всякакви средства. Виждам подир години как от грижливо отглежданото и зорко охранявано интелигентно хлапе израства бъдещият лидер, Командирът на политическа партия, безкрупулният Бизнесмен, Командосът от специалните части, изобщо, заможният господар на Републиката, егоистът с високо съзнание за собственото аз, вероятно истинският Герой на новото време.

     
 04.06.2000. 

    В петък след занятията поканих родителите на моите ученици в класната си стая. Прочетох им преписани на пишещата ми машинка записки по Случая Глория. Предполагам, родителите, дето не се появиха, сериозно са били възпрепятствани. Предполагам, не са си рекли: Какви са тези глупости, що ли ни губят времето, като нищо няма да се получи! Предполагам.

    Научавам, вече от майките, какво рекли децата им вкъщи. Особено разгневени са жените от начина, по който – привиквани едно по едно, уж за да не си влияят едно на друго, именно за изясняване на Истината, осмина от класа ми били "убеждавани" да съкратят автентичните реплики на Глория, по-ясно казано, били принуждавани да преиначават, да лъжат. Ситуацията... Директорският кабинет. Влиза 11-12-годишно дете. Вижда трима възрастни, най-важните хора в училището – административната власт, плюс училищния психолог, плюс председателката на един от двата учителски синдиката Наси Маркова, учител по география. Последната е тук случайно сякаш, да успокоява обстановката. Ето как протича разпитът на 11-годишния Ивайло Ангелов. 

    Карат го да напише какво чул от Глория, какво му сторила. Когато възпълничкият Ивайло пише фразата "Дръпни се да мина бе, тлъст педал", педагогическият съветник Йоана Георгиева му казва да задраска последната дума. Вземат листа, нов лист слагат пред него, и когато Ивайло отново пак пише фразата "Махни се да мина..." и спира в колебание, намесва се председателката на СБУ към КНСБ в училището ни г-жа Наси Маркова: "Хайде сега, моето момче, постави удивителна след "мина", я виж, чудесно се получава". Четири пъти нареждат на Ивайло да разкаже една и съща случка – как Глория го изгонила с ритници от училищната спортна площадка. В разговора два дена след това в инспектората училищният психолог, госпожата с библейското име Йоана обявява: "Четири пъти чух разни версии от Ивайло. Така че – обобщава психоложката, – на децата не може да се вярва, понеже си противоречат, което означава или че са манипулирани, или че казват онова, което желае да чуе възрастният. В тази възраст психиката им е такава: силно желаят да бъдат харесвани."

    От разпита в директорския кабинет едно от девойчетата – петокласничката Илияна Видева, изнася нещо любопитно: психоложката до такава степен се вживяла в ролята си на следователя Свидригайлов***, че в един момент шефката, по думите на момичето, изсъскала към престараващата се Йоана Георгиева: "Престани! Ако не престанеш, ще те изгоня от кабинета!" При разпитите географката Наси Маркова обръщала всичко на майтап, кискала се, казаното от децата й създавало приповдигнато настроение.

    Това е от споделеното между разпитваните деца и родителите им у дома. Не съм бил на разпитите, научавам го чак на родителската среща в петък. До срещата ми с родителите, понеже не съм знаел подробности от форменото следствие, водено зад гърба ми, мислех си, че – защитавайки учениците си, защитавам и колегиалността, и самоуважението, и достойнството на учителя. И какво се получава! Виждам се сред объркани хлапаци и девойчета, сред притеснени ядосани родители, опасяващи се от неприятни последици за детето им, дори само че са ми казали какво са чули у дома. Тъй че поглеждат ме с тревога: що ли съм разбунил гнездото с оси, какво ли мога да очаквам с тази донкихотовщина, с тази наивна вяра в доброто!

    Искаше ми се да защитя позицията на младата училищна директорка, обвинена от Бутова-Вутова и от двамата печени служители в Пловдивския регионален инспекторат Хаджиничев и Заркова, а оказа се – от страх или от малодушие, тази, която тръгнах да защитавам наред с нашите ученици, съвсем не ми е помагала. Какво всъщност става? Какво принудило училищният директор да се притеснява от Бутова-Вутова? А може би не от самата Бутова-Вутова, а от инспекторите се притеснява? Но онези двамата, те от кого пък са наплашени? Могъщо животно от върха на държавата ли се е размърдало? Или посвоему тълкуват какво е демокрация? Толкова непосилно ли е да разберат, че чрез натиск върху двайсетина деца амбициозна дама се е втурнала да руши не просто какво да е, а училището като храм на нравствеността и културата!

    И се обръщам вече към себе си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги! Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И приспособилите се няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че и ти си един от тях, въпреки мизериите им, че от обич към тях, съгласилите се да са унижавани от новите властници, от новите Герои на деня, не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам срещу представата ти за човечност, което ще рече: за справедливост.

   Следва


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 18 jan. 2018
Илюстрация 
горе: Ап. Павел (5-67 г. от Хр.).
___
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

** Израз, въведен от Евтимий Търновски, означава витийно слово.
** Ключов образ в "Престъпление и наказание" на Ф. М. Достоевски. Бел.м., tisss!