ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1190.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1190.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние временно сме в този хубав свят, а от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

  26 noe. 2012 

EВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ*

На уличка глуха в добро кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам горчиво, но не –
тя бе така лъчезарна и мила,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух над мен да звучи
три нощи безсънни в мойта квартира.

Дал Бог кафенета по за лев и за два,
пък вече и доста кафе-автомати,
където през процеп ти пускат вода,
захар, кафенце съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с приятел на крак
щерките Евини обсъждай на воля
като мъж или просто наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната своя любов
в силует на сънувано сладко момиче.

За любов си мечтаеш в екзотични земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя край теб, глупако делнично шета
и с очета ти казва: "Ела ме вземи!"

Напоследък са дните ми тъмни, неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
защо Бог изгонил онези двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 fev. 2023

Илюстрации:

- Розата, като символ на женствеността.

- Любовта отваря неподозиран хоризонт.

–––

* Действителен случай. Бел.м., tisss.