вторник, 13 март 2018 г.

Ars Poetica – УЦЕЛЕН

УЦЕЛЕН

На Сончето – с обич!

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.
Една, че втора песнички измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет
и старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
единствен сякаш в цялата вселена
на любовта е отреден за бог.
Тъгува трънчето и лей сълзички
по този щур, същински перушан,
покри се с бледорозови звездички,
превърна се, по-точно, в цъфнал дрян.
Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с точния си изстрел сам наказа
скореца, и накрая, ето на! –
лежи уцелен право във сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиян да е престане, както аз.
Мъжът, надникне ли в моминска пазва,
за безразсъдства чувства се готов,
но всяка дръзка лудост се наказва,
когато става дума за любов.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 9  maj 2013 – edited 13 mar. 2018

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...