неделя, 23 май 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (599.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (599.)

 Джени зъзне цяла, Джени/ пламва изведнъж./ Бърза, мокра до колени,/ в цъфналата ръж…

   
  02 avg. 2006. 
СТАРОСТТА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА 
 
  В едно далечно лято се наложи да ремонтирам покрива на старата къща в Тригорци, занемарено добруджанско село на шестнайсет километра от Балчик. И когато вдигнах керемидите и започнах да разковавам изгнилите от дъждовете, ветровете и слънцето дъски, под някои от тях изненадан открих сухи костици от врабешки телца... Тогава си помислих нещо, което едва сега ще ти кажа, защото такива мисли не се забравят: тези врабци се бяха сгушили да умрат сами, в самота – само да са по-надалеч от цвъртежа на шумните весели, кавгаджийски настроени врабешки ята. Какво благородство, Боже мой!

  Докато сме с теб още в шоуто Живот, няма място за отчаяние и приказки за старост. Два дена се чудех как да ти го река, да не вземеш да ми се обидиш. Нима оставихме в миналото дивното желание да се любуваме на женския чар, да ни изкушават целувки, любовни прегръдки? Бъди самоуверен! Не забравяй, моля, да се любуваш на живота, какъвто ни е даден. Убеден съм, живеем толкова, колкото си отпуснем, а престане ли човек да се любува на живота, какъв живот е то, да гниеш като стар пън насред къра!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 maj 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (598.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (598.)

 Джени зъзне цяла, Джени/ пламва изведнъж./ Бърза, мокра до колени,/ в цъфналата ръж…*

   
  06 sept. 2009. 
ГОРЧИВАТА ЧАША ДОКРАЙ 
Тича хубавата Джени, цялата е вир-вода,
но ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим?
Над полето пада мрак, а над селцето дим

и една самотна врана, сгушила се в храст,
покрай пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
– Мила Джени, ах, глупаче, я, за миг поспри,

твоят принц целува друга в тази киша с дъжд;
трябва да си малко луда да търчиш по мъж –

мъж, за чийто ласки нежни глупави жени
падат в тънките си мрежи, влюбени сами.

Чу я Джени, запъхтяна, ала и не спря
и онази важна врана се стопи в дъжда,

и селцето, към което Джени продължи,
мамеше я там проклето със торба лъжи.

Истината се узнава в някой кишав ден,
че е Любовта такава, ако питат мен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 maj 2021
–––
* От стихотворението "В цъфналата ръж" на шотландския поет Р. Бърнс (1759-1796). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...