Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 10 август 2019 г.

ОНЕЗИ ДВАМА ТАМ, В СЕНОТО

ОНЕЗИ ДВАМА
ТАМ, В СЕНОТО

– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
със зрели гроздове звезди?
– Така е, мила, но на лято,
когато нощем тук е тихо
и сгушена до мен си ти.

– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?
– Не ще усетя, но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.

– При мен е тесничко и шумно,
съпруг, дечицата ми – дребни,
и аз съм просто друга там.
– Така е, но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.

– Какво предлагаш да направя,
нима съм луда да зарежа
за миг граденото дотук?
– Но аз обичам те такава
очарователна и свежа,
по теб съм луд.

– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че моля – забрави!
– Ужасно е, но ще ми липсваш,
без теб от самота ще страдам,
целувай ме и си върви.

Така си бъбреха в сеното
он
ези двама и защото
омъжена за друг бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене,
не ме усетиха в ръжта.

Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и та
зи нощ.
С мъжа й пихме цяла вечер,
бедата си той ми разказа
и ромът му не беше лош.
 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 5 avg 2007 edited by 10 avg. 2019