Ars Poetica – ИЗЖИВЕЙ МИГА

 

ИЗЖИВЕЙ МИГА     

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно всяко нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата – този Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бий тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко все пак ти предстои.

Изживей мига докрай. Докрай бъди! 

Докрай в падението! В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но вечерта в омара слънчева се къпе

и тогава, щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат,

и мостчето мини с походка строга,

влез в тъмното, не спирай по средата

 и все напред... отвъд смъртта на

миговете отлетели.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 mar. 1978 – edited 29 mar. 2018

Илюстрацията горе:

Дъщеря ми Вера в нейните четири години.

Ars Poetica – НЕ ДОПУСКАЙ ДА ТИ ВЛИЯЕ

НЕ ДОПУСКАЙ

ДА ТИ ВЛИЯЕ

От ранното мое детство, та досега 

някой настойчиво ми сочи врага,

а врага, оказва се, ден подир ден

откривам на пръсти вмъкнал се в мен

край вроденото мое човешко доверие

през широко разтворени царски двери

за лъжата и фалша, които – 

както фактите сухо показват,

за ръчица ни водят при хора празни,

които предават и теб, и мен

и така до последния ни земен ден.

От живота дотук едно нещо разбрах –

не вярвай в негодници, сеещи гняв.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Повдив, 29 март 2018