вторник, 26 ноември 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.) 

  Отстрани погледнато, мъжките приятелства по-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в долнопробна кръчма или селски ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири чалгата на Азис, обзавеждането е като за гладни господа. Ала всъщност същинското мъжко приятелство е грубичко подбутване помежду, налютява като овкусената за изнежен философ-психолог от школата на КаГеБе, роден и раснал в китното градче Долна Баня, Софийско приятна на вид шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер.* Точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота, едва тогава съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги са налице, имаш ли нужда от здраво рамо в карък положения. – Аноним (1947)


  16 dec. 2007
ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
просташка даже, гадна при това,
но празник е и лек е за народа
при махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсет с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота сит и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен.

Зад потната омърляна витрина
калта лъщи в златисти светлини,
а посбереш ли и за чаша вино,
прекрасни стават грозните жени.

Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи!
Накацали по Нос Добра надежда,
блестят хайдушки нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава там.

Ох, знам онез луксозни ресторанти
за личности изискани и с вкус,
но "личностите" там са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.

Докато сбира ни шкембе-чорбата,
ех, струва си да бъдеш още жив –
с мераци, с вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.

Пловдив – европейска столица на пошлостта

Plovdiv, edited on 26 noe. 2024

Илюстрации:
Персоната, чиято биография илюстрира лъже-демокрацията.
Капитан далечно плаване ставаш само в дълбоки бурни води.
–––
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсет, ами минимум пет лева. В кръчмата "Въча" на 20 км. оттук – в село Йоаким-Груево, вече е пет лв., хлебец: 20 ст. филийката. Когато бях студент в София (1967-1971), шоличката шкембе-чорба беше 0,07 лв. Само купичката зрял боб беше по-скъпа, 0,11 лв.; хлябът не се плащаше: ручай хляб, колко ти душа сака. А у погражданилия се тъпанар от Долна Баня то предизвикваше естетски конвулсии. Бел. м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...