Отстрани погледнато, мъжките приятелства по-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в долнопробна кръчма или селски ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири чалгата на Азис, обзавеждането е като за гладни господа. Ала всъщност същинското мъжко приятелство е грубичко подбутване помежду, налютява като овкусената за изнежен философ-психолог от школата на КаГеБе, роден и раснал в китното градче Долна Баня, Софийско приятна на вид шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер.* Точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота, едва тогава съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги са налице, имаш ли нужда от здраво рамо в карък положения. – Аноним (1947)
просташка даже, гадна при това,
но празник е и лек е за народа
при махмурлук и цепеща глава.
За лев и двайсет с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота сит и смел.
Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен.
Зад потната омърляна витрина
калта лъщи в златисти светлини,
а посбереш ли и за чаша вино,
прекрасни стават грозните жени.
Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи!
Накацали по Нос Добра надежда,
блестят хайдушки нашите очи.
Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див.
Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава там.
Ох, знам онез луксозни ресторанти
за личности изискани и с вкус,
но "личностите" там са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.
Докато сбира ни шкембе-чорбата,
ех, струва си да бъдеш още жив –
с мераци, с вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.
Пловдив – европейска столица на пошлостта