вторник, 26 ноември 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.) 

  Отстрани погледнато, мъжките приятелства по-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в долнопробна кръчма или селски ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири чалгата на Азис, обзавеждането е като за гладни господа. Ала всъщност същинското мъжко приятелство е грубичко подбутване помежду, налютява като овкусената за изнежен философ-психолог от школата на КаГеБе, роден и раснал в китното градче Долна Баня, Софийско приятна на вид шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер.* Точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота, едва тогава съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги са налице, имаш ли нужда от здраво рамо в карък положения. – Аноним (1947)


  16 dec. 2007
ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
просташка даже, гадна при това,
но празник е и лек е за народа
при махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсет с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота сит и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивкото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен.

Зад потната омърляна витрина
калта лъщи в златисти светлини,
а посбереш ли и за чаша вино,
прекрасни стават грозните жени.

Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи!
Накацали по Нос Добра надежда,
блестят хайдушки нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка –
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава там.

Ох, знам онез луксозни ресторанти
за личности изискани и с вкус,
но "личностите" там са на аванта
и от бедняка много ги е гнус.

Докато сбира ни шкембе-чорбата,
ех, струва си да бъдеш още жив –
с мераци, с вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.

Пловдив – европейска столица на пошлостта

Plovdiv, edited on 26 noe. 2024

Илюстрации:
Персоната, чиято биография илюстрира лъже-демокрацията.
Капитан далечно плаване ставаш само в дълбоки бурни води.
–––
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсет, ами минимум пет лева. В кръчмата "Въча" на 20 км. оттук – в село Йоаким-Груево, вече е пет лв., хлебец: 20 ст. филийката. Когато бях студент в София (1967-1971), шоличката шкембе-чорба беше 0,07 лв. Само купичката зрял боб беше по-скъпа, 0,11 лв.; хлябът не се плащаше: ручай хляб, колко ти душа сака. А у погражданилия се тъпанар от Долна Баня то предизвикваше естетски конвулсии. Бел. м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1666.)     Отстрани погледнато, мъжките приятелства по-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в ...