.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1342.)
Пловдив на крайните бедняшки махали с нескончаемите съседски кавги и побоища ме научи да обичам и да мразя, ала преди всичко да обичам. Скитахме по улиците му, по хълмовете, покрай Марица и спускащата се от Родопите река Дерменка, та едва ли някой по-добре от нас – някогашните дръзки хлапаци, знае аромата и жилото на този разкошен град, без който няма как да си представя живота; затова и никога не бих се разделил с кривите му тесни неугледни улици, с цялата отврат на глупци грандомани, които с редки изключения тук винаги се оказват на власт. – Аноним (1947)
17 sep. 2009
И ПОЖЕЛА МЪЖЪТ ЖЕНАТА
Не знам защо, но силно искам с накити да те обсипя,
с червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз.
Аз, който обожавам риска, с риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.
Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз, който мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти, изкушила даже мен.
Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези, наравно със Светия Дух –
не знам как с мен ще им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом плахо влезеш, превръщам се на Мечо Пух.
Върви на майната си! Тичай! Събличай се и просто лягай
до всеки, който пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!
Ще те зарежа! Ще се махна! И ще усетиш тази драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай,
животът ни – една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай.
с червена рокля от коприна и седем фусти от атлаз.
Аз, който обожавам риска, с риск да станеш ненаситна,
да ме забравиш, да се скриеш, че силно пожелах те аз.
Не знам каква е таз магия, край теб умирам, ще загина,
направо казано, край тебе от страст изгарям покрусен;
аз, който мога да се бия, край тебе на парцали мигам,
дори когато ме обиждаш – ти, изкушила даже мен.
Дванайсет ангели небесни и всички щури по земята
пияници и главорези, наравно със Светия Дух –
не знам как с мен ще им е лесно, че никога си нямам мяра,
ала при мен щом плахо влезеш, превръщам се на Мечо Пух.
Върви на майната си! Тичай! Събличай се и просто лягай
до всеки, който пожела те, че вече писна ми от теб!
Как яд ме е, че те обичам, и всичко твое ме засяга –
целувки, свалки, маски, ласки и всичката суетна дреб!
Ще те зарежа! Ще се махна! И ще усетиш тази драма –
щом всичко му е позволено, човек престава да мечтай,
животът ни – една измама, а ти – измама най-голяма
и ад е любовта, че нямам със тебе сигурност докрай.
Пловдив – столица на посредствеността и културата*
Plovdiv, edited on 2 avg. 2023
Илюстрации:
- Влюбения го опияняват бодлите на розата.
- И как си представяте Одисей без хетерите!
–––
* От Пловдив може и да избягаш, но закърмен ли си с неговата ирония, си остава суров ориентир – и ще те сложи на място, което заслужаваш, независимо от сан, претенции и отличия, и колко си удобен за властта. Бел.м.,tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)