Ars Poetica – КОГАТО ЗАСПЯ

КОГАТО ЗАСПЯ

У всеки голям
истински мъж
живее малко момченце.

Обидят ли ме,
момченцето вдига революция.

Когато съм в добро настроение,
момченцето пляска с ръчички.

Уморен ли съм,
момченцето лежи болно.

А когато заспя,
то излиза от мен,
разхожда се по улиците,
сваля звезди от небето
и ги почиства
с крайчеца
на ръкава ми.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, noe. 1966 – edited 22 sept. 2018

Илюстрации:

- петгодишната Вера, дъщеря ми – мъничко храбро сърчице (горе);

- в моята трийсета година, журналист в "Комсомолска искра (долу).

–––

* Текстът е от сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов", от 1983 г. Бел.м., tisss.

Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЯТОТО

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Утре, мен когато няма да ме има,
пак ще бъде лято, пак ще си любима,

в плажовете дълги с пясъците топли,
легнала на хълбок, мида ще изчоплиш

и върху седефа на черупка сива
ще съзреш отново колко си красива

в кипналата пяна, там – посред вълните;
само мен ме няма, че съм си отишъл.


Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, 13 sep. 2007 – edited 22 sep. 2018