ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

  Нацията, това е огромно множество от мълчаливци, които осъзнаят ли си силата, няма как лицемерът нагъл, мазен да й устои. – Аноним (1947)

   30 avg. 1999 

ВЕЛИКИЯТ ТИХИ ОКЕАН

От призвездните надоблачни висини
до тревицата, която пред прага ми кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики могъщ Тихи океан.

Тъй кротък наглед, а гнездо на тайфуни,
в дълбините ти грозни вулкани се бунят
и това става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава

и рибите мъртви, и водораслите по брега
ни подсказват какво е било досега,
докато боси сме крачели по бреговете,
здраво усещайки земя под нозете.

Тъй видимо кротък, умислен, смълчан,
животът си ти, о мой Тихи океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
синовно да галя косите ти разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 oct. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (759.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (759.)

  Някои спомени остават в съзнанието като моментално фото за нещо, което казва много повече за човека от тонове книжнина. – Аноним (1947)

   24 avg. 2020 

НЕПОНОСИМО ЖИВ

Реши най-сетне сам да се опазиш
в прилично здраве свеж до старини,
обърна гръб на страсти и омрази,
и алкохол, и секс със хубави жени.

Изхвърли куп мераци на боклука,
че бил си Дявол същи със рога,
от стихове нов образ си изчука,
наметнат с плащ от леност и тъга.

Това не може, онова не бива –
и ето те застанал примирен,
самотен стрък сред гробищната нива,
приятел, а така далеч от мен!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 oct. 2021

Илюстрация:

- Бойково, 1987. С художника Пламен Желязков.*

–––

* С г-н Памполин, както състудентите му в Художествената академия наричали любимеца на професорите, сме връстници, познаваме се от ранните детски години, откогато ми е останал спомен за отлично гледано, възпитано и облечено хлапе сред тълпата четвъртокласници, които щяхме да заминаваме на летен лагер или ученическа екскурзия, в очакване на извънградските автобуси пред някогашното основно училище "Гео Милев" в Пловдив (днес сградата вече е част от местния Радио-телевизионен център). Саможивец и силно набожен, г-н Памполин, с когото имахме чудесно приятелство двайсетина години по-късно, ме подозираше, че не съм достатъчно сдържан и уважителен в отношението си към младите момичета. Та това ми послужи за мотив и запев към текста по-горе. Бел.м., tisss.