Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 31 октомври 2019 г.

ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ОПТИМИСТИЧНАТА МИ ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

  На две крачки от панелката, където живея, простак патриотин си кръстил незле подреденото заведение "Бългериън ъмбрела", изписано на кирилица, и диктисал националния ни байряк да се ветрей най-горе. Какъв е този нашенски тертип да се гордеем с онова, с което светът ни бъзика под опашката? "Българският чадър" е алегория от страна на цивилизования свят за насилие над личността. Напомня ми този глупак онова ахмашко "Булгар! Булга-а-р!" – което долита из виенска баня от края на ХІХ век и се носи през десетилетията, та чак до наши дни, придружено от разкрачена стойка, високомерно изражение и удари по влакнеста мъжка гръд. За такива случаи е старата ни поговорка "Те го плюят, то се радва: роса ме роси".
  Лесно е отстрани да съдиш когото и да било; трудно е да разбереш другия, да му вникнеш в логиката, в богатствата на личния му опит. И понеже съдбата – убеден съм, до голяма степен е последица от характера, да разбереш някого, ще рече, да му простиш за сторената гадост. От личен опит стигнах до извода, че малцина са злостните, непоправимите, идиоти по рождение; повечето ни грехове са резултат било от стеснен кръгозор, криворазбран интерес, стремеж за бърз успех, било от зле стекли се обстоятелства и основно – от малодушие.

  Давани са и ни се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Дип не вярвам обаче в стандартни препоръки; то е въпрос на личен избор. Ама богатство, власт, слава, успехи често не се покриват с щастливия личен живот. Тогава какво остава! Остава да приемем, че нищо в живота даром се не дава, за всичко се плаща – и ако не веднага, то след време, според максима, която тези дни чух:
И колкото по-късно, толкова по-мръсно! Отнася се до изплащането на лихви заради натворени гадости.

  Спечеля ли нещо, следва тозчас да се запитам: От какво в резултат на печалбата съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил?
  Хубаво е да си победител. Хубаво и славно! Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина праведни, смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим. Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един всички бяхме имунизирани срещу предателството, измамата, кражбите. Щяхме да си живеем като ангели небесни в духовна леност и ахмашко безхаберие.

  Моята оптимистична теория за Българския народ е твърде оспорима, ала гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителни сили, е повод нацията ни да се придвижва напред, да излезе от летаргия, да се отърси от духовната леност и поквара. Тъй че не отписвай нашенеца, имаме си занапред доста работа за вършене!

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019


Plovdiv, 6-8 jan. 2000 – edited by 31 oct. 2019 

НЕДОРАЗБРАНИЯТ СТЕФАН ПРОДЕВ

НЕДОРАЗБРАНИЯТ СТЕФАН ПРОДЕВ
  
В известен смисъл Стефан Продев е поучителен пример за участта на родния интелигент, на онази част от мнозинството даровити българи, които с най-добри намерения обрекоха таланта си на фанатична предубеденост, стесниха блендата си да виждат човека и живота не в цялата пъстрота и многообразие, а се насилиха да представят нещата по начин, по който го виждали в наивните си младежки съновидения.*

РЕПЛИКА НА ЧИТАТЕЛ ПО ПОВОД ТОЗИ ПАСАЖ

  – Фалшивите пророци...?? Защо фалшиви? Никой не е пророк в собствената си страна. Стефан Продев, независимо от своите превъплъщения, според Анжел Вагенщайн, е "един голям дух, който остана недоразбран". Влязъл в РМС едва 16-годишен, после стажант във вестник "Труд", после – офицер и т.н., и т.н., докато стигне до вестниците "Народна култура" и "Работническо дело", прекръстено на вестник "Дума", автор на над 30 (тридесет) книги, много есета. Есеистът-комунист, преминал през много роли, винаги си оставал верен на себе си. БСП го прогони от своя вестник, но по повод 80-годишнината му същата тази БСП претърпя фиаско в Националния дворец на културата, посмъртно му присъди орден.

  През 2007 г. издателство "Захарий Стоянов" учреди литературна награда с името на Стефан Продев. Шефът на издателството литературният критик Иван Гранитски го назовава блестящ публицист, създател на партийния вестник "Дума" през 1990 г. За другаря Стефан Продев с респект си припомнят Председателят на Народното ни събрание Георги Пирински, Министърът на вътрешните работи на чистата и свята република (?!) Румен Петков, Председателят на софийската градска организация на БСП Румен Овчаров, кандидатът на БСП за кмет на София Бриго Аспарухов, Петър Берон, писателят академик Антон Дончев, мнозина творци, журналисти и приятели. Поздравителен адрес за юбилея на Продев изпратили Министър-председателят Сергей Станишев, Министърът на културата Стефан Данаилов. В коментар за Darik news от 25 ноември 2007 г. по повод 80-годишнината на видния писател, журналист, есеист и публицист Стефан Продев Президентът на Република България др. Георги Първанов каза: "Стефан Продев е един от символите на нашето време".


 Честването бе организирано от инициативен комитет от Съюза на българските журналисти и Министерството на културата, от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет "Климент Охридски", Висшия съвет на БСП и вестник "Дума". Според г-н Президента на Републиката, ценният урок, който писателят ни е завещал, е стойността на словото. Партиецът Първанов, окачестви Стефан Продев като съратник в промяната на БСП и единението на левицата. Според Велислава Дърева от Инициативния комитет по честването, в България има трима публицисти, и това са – внимание! – Христо Ботев, Йосиф Хербст и другарят Стефан Продев. Отличителни за Продев, според Дърева, са самоконтролът, талантът, характерът.

  Министърът на културата Стефан Данаилов нарече Стефан Продев връх в Българската журналистика, публицистика и есеистика, обяви, че годишната награда за политическа журналистика и публицистика "Георги Кирков-Майстора" посмъртно се присъжда на Стефан Продев. На честването присъстваха Председателят на Народното събрание Георги Пирински, Министърът на вътрешните работи Румен Петков, творци, журналисти, приятели. Вж. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=201542

Цялото кралско войнство – на стража,
мъртъвци хвалят скъпия свой Мъртвец;
когато най-висока чест, това само ще кажа,
е да останеш честен обикновен човек.

ПОСЛЕСЛОВ

     Тодор Ряпов: – Нали приключи вече този "апотеоз"?
     tisss: – Приключил?! Че аз едва сега започвам. Толкова пищно лицемерие си струва много повече да се описва и тълкува.
     Т.Р.: – Трудно се чете такова изследване.
     tisss: – Понякога важните уроци изискват човек да се потруди повече. Това не ти е мазен турски сериал, а животът ни! Един кукер най-първите хора в държавата обявяват за гений на публицистиката, случайно ли е това, или тъпа закономерност в манипулациите над всички нас, оредяващите в отечеството си българи!**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 14 fev. 2009 – edited by 31 oct. 2019
___
* Вж. https://jores-tisss.blogspot.bg/2017/10/6.html
** ПАТРИАРХ НА ДУМИТЕ, уводна част:
 За него и враг, и свой без да се замисли казва, че той е изключителна личност, истински демократ, патриарх на думите! И това е така, защото Стефан Продев, както самият той признава, цял живот е писал по поръчка, но поръчката винаги си я е задавал само той. В свой девиз той превърна „Свободата на печата е майка на всички свободи!“ И затова Продевото слово беше и си остана актуално, смело, безпощадно, защото публицистиката е талант да си безпощаден.
Бел.м.,tisss..,tisss.