ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ

 ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО

МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ

Лежи в леглото ми, търкаля се,

мърмори как непоносим съм бил,

пред нейните приятелки представя ме

за мрачен тип, що майка би убил.

Кафе приготвям, дарове мил нося й;

кафето, манджата ми буламач били,

готов съм да лакирам даже ноктите,

с които драска ме и много ме боли.

Цветя й нося в кошница – замеря ме;

марули, моркови, вино, дори кюфтета

желала би – говори ми уверено,

и тичам да ги купя. Тъй проклета

и хубава... ужасно! О, Боже Господи,

защо наказа ме със тази проклетия,

къде сгреших, че сякаш на карфица

съм пеперуда, жалък молец, от ония

досадници край всяка хубавица?

И няма празници за мен, от щастие 

едва ли вече мога да се отърва, 

опротивях на себе си и на приятели,

а не знам от нея по-сладък грях.

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 2 jan. 2017 – edited by 3 noe. 2019