ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО
МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ
Лежи в леглото ми, търкаля се,
мърмори как непоносим съм бил,
пред нейните приятелки представя ме
за мрачен тип, що майка би
убил.
Кафе приготвям, дарове мил нося й;
кафето, манджата ми буламач били,
готов съм да лакирам даже ноктите,
с които драска ме и много ме боли.
Цветя й нося в кошница – замеря ме;
марули, моркови, вино, дори кюфтета
желала би – говори ми уверено,
и тичам да ги купя. Тъй проклета
и хубава... ужасно! О, Боже
Господи,
защо наказа ме със тази проклетия,
къде сгреших, че сякаш на карфица
съм пеперуда, жалък молец, от ония
досадници край всяка хубавица?
И няма празници за мен, от
щастие
едва ли вече мога да се
отърва,
опротивях на себе си и на
приятели,
а не знам от нея по-сладък грях.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 2 jan. 2017 – edited by 3 noe. 2019