...Свещеникът е офицер Христов, боец в първите окопи, посланик на Бога в земята на сенките и избраник, комуто е поверена тайнствената грижа за попечителството на душите на смъртните. Той не е просто човек, а Божи човек. Христос му е вдъхнал дарове чрез тайнството на свещеничеството, които са единствени и уникални, но три от тях се отнасят към всички Негови служители: 1) дарът на любовта; 2) дарът на прозорливостта; 3) дарът на утешението. И всеки ще отговаря пред Него, основателя на Светата църква и щедър дароподател, дали е заровил тези дарове в земята или ги е преумножил. Свещеникът е икона Христова. Човешка, на моменти твърде човешка, но икона Божия – наранена, несъвършена, недовършена, но Негова: всяка дума, жест, дори мълчанието слага печат върху всичко и всички във видимия и невидимия свят.
На него – грешния, страстния и недостойния, но избрания, са връчени ключовете за рая, ангели и демони му се подчиняват, той "свързва" и "развързва", благославя или отминава. Самото му присъствие тук е проповед за живите, призив към човеците за връщане към Отца, напомняне за идване на себе си и изправление на криволичещите пътеки пред вечно лутащия се човек. Отговорността на свещеника е страшна! Той е като мост между Земята и Небето, между материалното и духа. Затова и изискванията към него са високи. Защото от онзи, комуто много е дадено, много и ще се изисква...*
Uni 2006. ИНТЕРМЕДИЯ**
...Свещеникът е офицер Христов, боец в първите окопи, посланик на Бога в земята на сенките и избраник, комуто е поверена тайнствената грижа за попечителството на душите на смъртните. Той не е просто човек, а Божи човек. Христос му е вдъхнал дарове чрез тайнството на свещеничеството, които са единствени и уникални, но три от тях се отнасят към всички Негови служители: 1) дарът на любовта; 2) дарът на прозорливостта; 3) дарът на утешението. И всеки ще отговаря пред Него, основателя на Светата църква и щедър дароподател, дали е заровил тези дарове в земята или ги е преумножил. Свещеникът е икона Христова. Човешка, на моменти твърде човешка, но икона Божия – наранена, несъвършена, недовършена, но Негова: всяка дума, жест, дори мълчанието слага печат върху всичко и всички във видимия и невидимия свят.
На него – грешния, страстния и недостойния, но избрания, са връчени ключовете за рая, ангели и демони му се подчиняват, той "свързва" и "развързва", благославя или отминава. Самото му присъствие тук е проповед за живите, призив към човеците за връщане към Отца, напомняне за идване на себе си и изправление на криволичещите пътеки пред вечно лутащия се човек. Отговорността на свещеника е страшна! Той е като мост между Земята и Небето, между материалното и духа. Затова и изискванията към него са високи. Защото от онзи, комуто много е дадено, много и ще се изисква...*
ИНТЕРМЕДИЯ**
Тъй захванах вчера надвечер отговора си към Вас, но бях уморен и леко разочарован от деня, в който, като връх на низ неприятности, през последните ми два учебни часа, пети и шести, "моите" десетокласници ми показаха презрението си. Горчиво усещане, че съм излишен и досадник, който опитва да им говори за Шекспир и за раздвоението у печалния датски принц Хамлет. "Ха-ха-а-амлет! Какво ни интересува вашият Хамлет, господине? Нима смятате, че ще си губим времето да четем тази гадост!"
Прекрасно е днешното ни Българско училище! Който не е бил учител в класна стая с трийсетина живи дяволчета, няма как да разбере колко благородно и каква романтика е да си учител в ерата на чалгата и палавите Митю Пищова, Ути Бъчваров и Лорд Бул. Обяснявам думата "отец" – че носи смисъла на духовен баща, а племето ми отглася с цинична реплика от скеч на любимия им актьор Краси Радков (1971), къс от "Шоуто на Слави". И пак смях и дивно веселие с всичко, което някога – и не само за нас, ами и за родители, дядовци е било с респект обкръжено. Ай, какво чудно поколение се задава!
Що ли Ви занимавам? Вероятно отговорът е простичкото: Сам не пожелаеш ли, и Бог от Небесата да слезе, няма да се научиш. В този смисъл поднасяте ми дар, който едва ли съзнавате как обнадеждава в такъв момент... Да-а, преживяването на чужда драма, усещане, че буца ти засяда в гърлото, сълзичка ти напира в окото, е много човешко и изключително ценно усещане; значи, някаква си там чужда участ, чужда нелепа съдба става частица от твоя личен живот, нещо толкова човешко във все по-нечовешкия ни супер-модерен, просташки нагъл, груб, лаком и все по-претенциозен и циничен свят!
Желая здраве! Първи читател сте, който поглежда към новелата "Ася" с внимание и ме зарадвахте.
18 окт. 2006 г., 08,00 ч.
А "Ася" далеч не е притурка към кафето ми. Съжалявам, ако така Ви е прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на точно тази част от деня, и сутрешното кафе е малка вселена за мен, много моя си, много лична. А сега там влезе да вълнува и Ася. Докосна ме. Аз Ви чета. Хубав и усмихнат ден желая!
Послепис: Тук, където живея, учениците се обръщат към учителите си с малките им имена. Това съвсем не ги прави по-малки дяволи и понякога драскат грозни думи по оградите на учителите си.
.jpg)
.jpg)
