ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (875.)Имам чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се ловко от ситуацията лицемер и тарикат. – Аноним (1947)
29 jan. 1980
29 jan. 1980
ВЪЛК*
Познавам го. Това е той –
ВЪЛК*
Познавам го. Това е той –
шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
със него в безпощаден бой.
а тайно Вярата ми влиза
със него в безпощаден бой.
Какъв красавец и левент,
расте на своя корен здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.
расте на своя корен здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.
Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
да завърти опашка тихо,
да пъхне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.
да пъхне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 29 jan. 2022
Илюстрации:- 1957. На летен лагер в Панагюрските колонии**.- 1980. Кътчето ми в младежкия местен вестник***.–––* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г.** През лятото на 1957 г. от пазарджишкото училище "Методи Шатаров" ме изпратиха на детски ученически лагер, понеже бях доста кльощаво хлапе, което често боледуваше от какво ли не – хепатит, глисти, гнойни сливици, та всяка зима имах, кажи-речи, предварително ангажирано болнично легло във Втора пловдивска градска поликлиника, на последния етаж, където медицинските сестри на миниатюрно котлонче изваряваха спринцовките и иглите, и поне месец идваха да спят на съседното легло в моята монашеска болнична стая. По този повод писах един от първите си текстове по тема, дадена от Никола Джоков (1934-2000) за нашето четвъртъчно Класно по поезия: "Момченцето, което искаше да нарисува най-големия слон", заимствана от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944). Между другото, родителите не заплащаха нито лев за тези двайсетдневни ученически лагери.
Четвъртото хлапе съм, онова с белите гащи вдясно от рапортуващия. ** Бяхме настанени в около половин дузина експроприирани от т.нар. Народна власт частни курортни вили в Родопите. На първия етаж спяха момиченцата, а хлапаците бяхме на горния втори етаж в помещения без врати, около двайсетина момчета, между които имаше и един як циганин Яшар, повтаряч и слаб ученик, но пратен да си укрепи и той здравето за около двайсетина дни, колкото траеше лагерната ни смяна.*** За мен десетте години журналистика в "Комсомолска искра" беше школа по издръжливост и оцеляване в обстановка враждебна, ала по онова време не съм знаел това; едва години по-късно го осъзнах, когато открих същите онези "верни на Партията" хора, че са сред първите, обявили се сами за антикомунисти и за демократи по многолюдните митинги след Десети ноември 1989 г. Вълкът в случая си има реален прототип – един от колегите ми, чието мнение изразяваше накъсо др. Върба Лулкина – Чавдарова (1929): "Как не се страхуваш да пишеш така, че да те цитират по Радио Свободна Европа. Заемаш в нашия вестник мястото на някое наше момче". Бел.м., tisss.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 29 jan. 2022
Илюстрации:
- 1957. На летен лагер в Панагюрските колонии**.
- 1980. Кътчето ми в младежкия местен вестник***.
–––
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г.
** През лятото на 1957 г. от пазарджишкото училище "Методи Шатаров" ме изпратиха на детски ученически лагер, понеже бях доста кльощаво хлапе, което често боледуваше от какво ли не – хепатит, глисти, гнойни сливици, та всяка зима имах, кажи-речи, предварително ангажирано болнично легло във Втора пловдивска градска поликлиника, на последния етаж, където медицинските сестри на миниатюрно котлонче изваряваха спринцовките и иглите, и поне месец идваха да спят на съседното легло в моята монашеска болнична стая. По този повод писах един от първите си текстове по тема, дадена от Никола Джоков (1934-2000) за нашето четвъртъчно Класно по поезия: "Момченцето, което искаше да нарисува най-големия слон", заимствана от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944). Между другото, родителите не заплащаха нито лев за тези двайсетдневни ученически лагери.
** Бяхме настанени в около половин дузина експроприирани от т.нар. Народна власт частни курортни вили в Родопите. На първия етаж спяха момиченцата, а хлапаците бяхме на горния втори етаж в помещения без врати, около двайсетина момчета, между които имаше и един як циганин Яшар, повтаряч и слаб ученик, но пратен да си укрепи и той здравето за около двайсетина дни, колкото траеше лагерната ни смяна.
*** За мен десетте години журналистика в "Комсомолска искра" беше школа по издръжливост и оцеляване в обстановка враждебна, ала по онова време не съм знаел това; едва години по-късно го осъзнах, когато открих същите онези "верни на Партията" хора, че са сред първите, обявили се сами за антикомунисти и за демократи по многолюдните митинги след Десети ноември 1989 г. Вълкът в случая си има реален прототип – един от колегите ми, чието мнение изразяваше накъсо др. Върба Лулкина – Чавдарова (1929): "Как не се страхуваш да пишеш така, че да те цитират по Радио Свободна Европа. Заемаш в нашия вестник мястото на някое наше момче". Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
.jpg)