Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 13 май 2019 г.

НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перата си и аз да подредя,
като човек, от гроба си възкръснал,
 от себе си навън да излетя. 

Не ни остава нищо да си кажем! 
Не те ли плаши как съм тих, смирен – 
издялано под теб сърце от камък 
да минеш, горделивецо, по мен? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 dec. 2013 – edited 13 maj 2019

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ
                          
Изживей мига докрай.
Докрай в победата!
Във гибелта докрай!
Докрай ти проникни в това, което става. 
Бъди си сам водач в скалистите земи
на случая. Разкъсвай
пелената избеляла пред очите любопитни
и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш
издъно 
всяко 
нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.
Чуй ударите на съдбата – 
този Бронзов конник, 
послушай как сред грохота сърдечен
бий тъничко Кълвачът на надеждата, 
че още жив си,
че нещичко ти предстои.

Изживей мига докрай. 
Докрай бъди! 
Докрай в падението! 
В гордостта докрай!
Полето е полирано от Росата на скръбта,
но вечерта в омара слънчева се къпе
и тогава, 
щом птица като сянка ти се мерне,
спомни си, че това е някой миг пропуснат, 
и мостчето мини с походка строга,
влез в тъмното. 
Не спирай по средата.
И все напред отвъд 
смъртта на миговете отлетели.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 maj 2019