НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

НЕ ТЕ ЛИ ПЛАШИ

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перата си и аз да подредя,
като човек, от гроба си възкръснал,
 от себе си навън да излетя. 

Не ни остава нищо да си кажем! 

Не те ли плаши как съм тих, смирен – 

издялано под теб сърце от камък 

да минеш, горделивецо, по мен? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 dec. 2013 – edited 13 maj 2019

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ

ИЗЖИВЕЙ МИГА ДОКРАЙ

                          

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно 

всяко 

нещо.

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата – 

този Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бий тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко ти предстои.

Изживей мига докрай. 

Докрай бъди! 

Докрай в падението! 

В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но вечерта в омара слънчева се къпе

и тогава, 

щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат, 

и мостчето мини с походка строга,

влез в тъмното. 

Не спирай по средата.

И все напред отвъд 

смъртта на миговете отлетели.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 13 maj 2019