КАТАСТРОФА
Ех, явното не
забелязвам, мен скритото ме изкушава,
отива си от мене Август, Декември мрачен се задава.
Морето, пясъците топли,
притихналата глъч на плажа,
момичето – за мен най-точно, за любовта си да ми каже.
Протяжни залезите вечер,
предутрините – по-сънливи,
започвам да сънувам вече и любовта май си отива.
Жужи моторът на колата,
едва след няма километър
защо внезапно се разплака и длан положи на сърцето?
Ще се завърнем
почернели, обръгнали, поуморени
и в низ от срещи и раздели навярно ще забравиш мене.
Да, явното не
забелязвам, прикритото ме изкушава –
надникна ли във твойта пазва, катастрофираме тогава
и ще останем с тебе в
Август, Декември ще отмине,
дано за нас да кажат нявга: От обич тези се пребили.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited by 16 uni 2019