ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1492.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1492.) 

  Човекът е струна, опъната между животинското и свръх-аза над бездна. – Фридрих Ницше (1844-1900)

    20 uni 1972 

Фрагмент из Голямото завещание*

ДЕЦА ИГРАЯТ В ГРОБИЩЕТО

Аз още помня как

накрая на града

растеше в дъжд и сняг

зелената трева.

Замръквахме в игри

с разтупкани сърца

сред смях или сълзи

в зелената трева.

Аз още помня как

сред храсти и цветя

бе кът на любовта

зелената трева.

Запътил се натам
в най-лошия си ден
зелената трева,
усещам, никне в мен.

Пловдив – пъпът или земната ос на света

Plovdiv, edited 22 jan. 2024

Илюстрации:

- В света на сънища от миналите дни.

- Учител в Добруджа, кога писах това. 

–––

* Тази поема, състояща се от 122 осмостишия, плюс дузина балади, се написа от средата на февруари до началото на юли 1972 г. по подобие или нефелно подражание на "Голямото завещание" от старофренския поет Франсоа Вийон, когато авторът, едва 24-годишен даскал по български, руски и френски в едно чистак новичко селско училище на 12 км северно  от Балчик, се беше изкушил да се жени с помощта на монета от 10 стотинки, която с едно от местните знойни момичетата на три пъти подхвърля върху плочника на утрото след изнурително-необуздана дивна нощ на прегръдки, целувки и милувки. Бел.м., tisss.