Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Ars Poetica - ВЕЛИКОЛЕПЕН ДЕН, ВЪЗХОЖДАЩ В СВЕТЛИНА

    ...Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си.*

    – Заради това винаги ще си те обичам. (Мариета, отвъд океана)

ВЕЛИКОЛЕПЕН ДЕН, ВЪЗХОЖДАЩ 
В СВЕТЛИНА

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая хоризонтът свеж – от слънцето окъпан,
и ти – в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...

Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и аз съм пак момченцето от оня хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Plovdiv, 12 noe. 2010  – redact. 29 fev. 2016
____
* Вж. http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1801412/page//vc/1