Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 22 април 2016 г.

Ars Poetica - ОГЪНЧЕ ОТ СТАРАТА ЖАРАВА

ОГЪНЧЕ ОТ СТАРАТА ЖАРАВА

Шумят и отшумяват ветрове.
Те разпиляват
на грижите световни пепелта.

Да стъкнем
огънче от старата жарава,
да се върнем
към детството като във стара къща...
Забравихме ли ключът й къде е скрит?
Дали под изтривалката от стара черга
или под скърцащия праг?

Уви,
ръждясала е старата ключалка
и превърта мракът големи,
блеснали очи
от любопитство:
какво ли там се крие?

Съкровища от мигове,
на купчинки, като ориз...?!

И там - учителят,
за всяко малко зрънце
подробно обяснява,
изпива чашата горчива,
горещи се,
чертае тебеширени реки от знания
и самота.

Самотен и до днеска той е:
след тридесет,
след петдесет,
след петстотин години.
И това е
най-страшната от всички самоти.

-------

Сега сме поколение
от възрастни,
една гора със яки корени,
с корави клони,
и къщата на детството се е снишила,
потропва със бастунче и разнася
по шепа жар за всякое сърце.

Учител на учители се чувствам.
И в тая глъчка на сърцата избуяли,
чувам -
свирят тънко,
отшумяват
събития и хора.

Ала гори пак огънчето -
че сме живи,
докато се учим,
докато сме ученици,
докато животът -
тая класна стая,
с могъща длан обгръща рамената ни
и ни говори...
А пък ний го слушаме
с по детски блеснали очи.

Сватбата на Сийка Ряпова в кв. Прослав, май 1966

Plovdiv, 22 apr. 1976 - no redact. 22 apr. 2016