Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 14 март 2018 г.

Ars Poetica – КРАСИВА

КРАСИВА

В охлузената стая с поглед замечтан
навън занича Нели и с червило
по листа драска: Мили мой, не знам
с коя си, и сърцето ми се свило.

Подобно орна нива – черната дъска,
и думите в редици там белеят строго,
заобикаля тебеширената им река
с ритник избита дупка и не мога

да чуя даже тихия си глас,
но гърбом към света и теб усещам
че тук излишният съм само аз
и са безумни тези наши срещи.

Шестица или двойка... Притеснен,
дочувам, вън Животът рий с копита
и някаква си Нели покрай мен
в урока ми червилото си вплита.

Какво се случи ли! И днес не знам,
но ти за мен остана най-красива,
годините изтриха куп неща,
ала любов, уви! – не се изтрива.

Пловдив – европейска културна столица 2019


Balchik, jan. 1972 – edited 14 mar. 2018