вторник, 23 май 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1286.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1286.)

  Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори ведро и силно. Човек живее със себе си, най-много със себе си. – Аноним (1947) 


  24 maj 2009

В НАЧАЛЕ БЕ СЛОВО

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – усмихната липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа... 


Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

 

Благодаря ти, черквице! С пиринчения звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и пак съм тук момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 maj 2023

Илюстрации:
- Българите съвсем не сме случайни. 
- Без изкуство, философията е сляпа.



ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1285.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1285.)

  Влюбиш ли се в цвете, което е едничко на света, стига ти да зърнеш звездите, за да се усетиш щастлив. Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944), от "Малкият принц" 

  11 avr. 2011

ВНЕЗАПНО

В крайпътно тихо, глухо заведение*
по обед посред кишав мрачен ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й
удивен.

Кой вятър в тази пустош ме довея,
не знам дори какво ли търсех там,
но бях като удавник – сам на кея,
внезапно влюбен в Тихи океан.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 maj 2023

Илюстрации:
- Как понякога от засада Любовта ни връхлита!
- Самотен е всеки, който не умее да си мечтае. 

–––

* Насред местността Пода по планинския път между Бургас и Варна след доста уморително пътуване от Пловдив към Балчик и Добруджа с моите Вера и Надя спрях тиграта колкото за едно кафе. И тогава внезапно усетих тръпката, която стана повод за текста по-горе. Седях с дъщерите си край грубо скована дървена маса сред също такива, само че празни, дървени и грубо сковани маси, и само подир миг всякакви обстоятелства и тревоги от този ден изгубиха смисъл пред нещо необозримо, могъщо и красиво, каквото е небето в безлунна звездна нощ. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...