Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 11 ноември 2016 г.

Публицистика - ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (2.)

ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ

    Продължение

    04.08.2004.
 
    Преди десетина минути говорих по телефона с Рогош. "Пече ми се яйце на задника, а ти ме притесняваш. Не ща да ми говориш с такъв тон" – рече Т. Чонов на въпроса ми: Какво става, объркваш ми всички сметки? Машината му се била повредила, счупила се някаква част. И колко още ще се проточи печатането
   
    Не мога да кажа. Ще ти се обадя. Надявам се до ден-два да се оправя. Ако не вярваш, ела да видиш на какъв огън съм.

    И приключихме. Ще ми се обади... Година по-късно ще си отбележа върху записа на този разговор, че повредата на печатарската му машина бе до онзи момент седма или осма по ред причина да не си свърши работата, след като изкрънка да му платя предварително цялата сума за книгата "Ламски". Сам съм си виновен. Не си давай парите, преди да видиш свършена работа от някой, дето не го знаеш какво може, па и какви главоболия ще ти навлече. Солидна поука!

    * * *
    Тези дни още една ярко посредствена личност, окичена с титлите професор и академик, бе разобличена, този път от журналисти на БиБиСи, уредили си среща с господина в софийски луксозен хотел като подставени лица, появили се тук уж да преговарят да им осигури лоби за кандидатурата на Лондон за, ако се не лъжа, следващите Зимни олимпийски игри. Срещу милион евро, приведени в личната му банкова сметка зетят на Тодор Живков склонил да им осигури още седем гласа от хора във висшите кръгове на Международния олимпийски комитет. Батето най-сетне си намери майстора!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
 
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега...
 Пейте робини
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак*... Но млъкни, сърце!

    Ега си! Тарикатът не си играел на дребно. Противно просташката му ухилена физиономия по едно време ми беше омръзнала да я виждам на ТВ-екрана. Навирил показалец над притихнала България, с неизменната кристална чаша уиски и пура в другата лапа, изтегнат върху кожен диван или прав, олюлявайки се, ала и с ехидна усмивка на оглупял от алкохола грандоман, някогашният плах ватерполист, 150-сантиметровият Иван Славков (1940-2011) се изживяваше досега като некоронован княз на Републиката дълго подир развенчаването на Тато.**

    Снощи и тази сутрин по бТВ въртят заснетия със скрита камера палячо, който от петнайсетина години се надсмива над плахите опити да бъде свален от високите два поста Председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и Биг бос на Футболната федерация в България – местенца злачни и удобни за източване и преразпределяне сред висшата номенклатура в спорта у нас на средства в размер на милиони долари.

    Огласиха между другото и че същият образ подарил на сегашния Министър на спорта някой си Васил Иванов – сладкар с италианското прозвище Лучано... Та г-н академикът Иван Славков подарил на сладкаря лека кола "Ягуар" (джагуар, по английски изречено) за рождения ден на министъра-сладкар. Може пък г-н Батето много да обича пастички, баклавичка, бозичка... минава ми през ум. Като мен!

    Когато попитали въпросния Васил Иванов – Лучано като как възприема този великодушен жест, отвърнал мило: "Това са човешки работи!" – демек, какво сте ми се вперили в подаръка, бе-е-е-е, я хайде холан, мене просто ме уважават...

    Преди някакви си шест-седем години дребничкият г-н Иван Славков сам основа Партията "Напред, България!" по подобие на италианския топ-мафиот Берлускони, понастоящем президент или премиер-министър на Италия. Явно, изчерпало му се търпението на Западноевропейското висше общество, и то – което май не успя да се справи с фамозния Силвио Берлускони (1936), тръгна да вади този гнил зъб от лакомите челюсти на българската нагла парвенюшка прослойка, окупирала т.нар. "демокрация", а всъщност то са си пак нашите добри стари познати от Миналото.

    Завчера, 1 август, там, в местността Бузлуджа петдесетхилядно множество в еуфория приветствало сегашния шеф на Българската социалистическа партия, младежа в якенце на рокер Сергей Станишев (1966). Моят приятел писателят Емил Калъчев (1932-2013) и редакторът на вестничето "Арт-клуб" Тодор Биков (1956-2016) канили афганистанеца Маруф да се качи с тях на Бузлуджа, но Маруф не отишъл.

    Комунистите отново се канят да управляват държавата с все старите, до болка познати речи за Свободата, Равенството, Братството. Що им е тази демонстрация на самочувствие, като тъй и тъй пак комунисти са заели ключови позиции у нас във всички сфери на управлението и навсякъде, де е кайнакът за големите далавери!

    Чудно, Западноевропейската дипломация не съзира ли това лицемерие и страст към милиардите евро, които предстои да потекат към личните банкови сметки на старите "добри познати": вождове и техните любимци и мили рожби?

    Днес или утре ще е погребението на заклания (ритуално обезглавен според вековна ислямска традиция) български шофьор, отвлечен като заложник от хора на Ал Кайда (по арабски: мрежа) в Ирак. Името на българина е Георги Лазов и в родния му град Кочериново кметът обявил тридневен траур. Какво става, накъде вървим?

    Милион и половина българи едва преживяват с по шейсет - сто лева месечна пенсия, безработните са около милион, външната конюнктура все по-тревожна се очертава: изправени сме пред война между Исляма и Християнската цивилизация, а България се люшка като сал с корабокрушенци по вълните на бурно море. Събрали сме се осем милиона корабокрушенци, а циганите ни ги навират в очите с техните золуми и шмекерии, може би да не усетим как се е изправила Държавата ни именно срещу нас, обикновените българи, дето я издържаме тази ненаситна наша държава.

    05.08.2004. 

    "Аз съм в литературата поне от трийсет години насам. Имала съм случай в Пловдив на литературно четене. Изправя се един и..." И следва сентенция "Човек е много неща", и друга: "Талантът може да съжителства с ужасна проклетия".

    После: "Аз от 1996 година водя магистърски семинар по поезия в Софийския университет. Хоби са ми четенето и отглеждането на цветя. Вкъщи всичко е потънало цветя"... за да обобщи в края на двайсетте и пет минути ефирно време по Радио Нова Европа: "Смятам, че съм силен човек". 25 (цели двайсет и пет минути водещата предаването "Добри познати" Златна Костова ми надува главата с поетесата като талант, занимаващ се основно и само с "високото изкуство".

    Слушах лакърдиите на г-жа Поетесата, която ми беше някога "добра позната", дойде ми на ум заглавие, подходящо за изящните й стихове, "Бледи анемони". Нямам представа как изглеждат бледите анемони, но си мисля, че са подходящо безжизнени и нямат нищо общо с някогашното жизнерадостно кокетно момиче от Сливен, първокурсничка в СУ”Климент Охридски”, Българска филология.

    * * *
    Г-н Гиньо Ганев (1928), женен за щерката на Кимон Георгиев***, днес научавам, е председател на Инициативен комитет за отпразнуване на шейсетгодишнината от Победата на Славния Девети септември 1944 г. И във въпросния инициативен комитет са пак известните ни стари "добри познати": речовитият Почетен член на Мултигруп г-н Вежди Рашидов, незабравимият глупак Велко Вълканов, божем и той академик подобно Негова светлост Иван Славков – Батето, актьорът-граматик проф. Ламбо – Стефан Данаилов (збогом вм. сбогом), който години по-късно ще ни стане Министър на културата... все "добри познати" от Татово време.

    Та ми иде и аз да изокам: А бре, братя българи, какво става тук! Ужким вече сме анджък в Демокрацията, пък що, като се погледна в огледалото, пак сме си същият, пак същите "добри познати" ми дават наклон и на мечтите, и на живота?

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 4-5 avg. 2004 –edited 11 noe. 2016
_____
* Цитатът от Ботевата елегия "Хаджи Димитър" - като пародия за ситуацията с хванатия в крачка Иван Славков, любимец на значителна част от снобска София, която страдаше наравно с г-н Батето в онзи момент, пък Батето се кълнеше като дърта циганка, че е чист пред съвестта си като момина сълза.
** Любим събеседник беше академикът Иван Славков на такива светила в телевизионната журналистика, като Сашко Диков (1952), Кеворк Кеворкян (1944) и прочие хора от "оня период" на дирижираната от ЦК на БКП Българска телевизия. В този смисъл не хлевоустият Кеворкян, а смешникът Славков може да бъде възприет от историците на телевизионната журналистика у нас за ключова фигура на епоха изобщо в манипулиране на българите дотам, че да свикнат с гърчовете и гримасите на посредствеността.
*** Кимон Георгиев (1882-1969) – професионален превратаджия в най-новата българска История. Именно той е в основата на три военни завземания на властта и катурване на три правителства на България.