неделя, 16 април 2017 г.

Story – НАОПЕРА-НАОПЕРА, ОТИВАМЕ НА ОПЕРА

Книгата, на която не било писано да види бял свят


Глава VII

НАОПЕРА-НАОПЕРА, 

ОТИВАМЕ 
НА ОПЕРА
   
    Що ли ви разправям, като това е начало на низ несполуки. Здраво се влюбих през последната седмица, и то в онази, която ме издаде и ме подиграваше пред децата след разговора с шефа. Мислел съм си, сърцето ми е кораво, а ето каква изненада се получи. Срядата бе кошмарна. Леля се подхлъзнала на посятото от Мики и събуди целия блок. Кракът й се бе обърнал като левия шпайк на Марко ван Бастен, кога шутира с външен фалц.

   Престанаха Гицините клетви, ето че Юлия налетяла на буркана под моето легло и тате, както си суркаше чехлите из къщи, изрева:

    – А бе, що ходя половин ден по лепкаво? Я-я, кво правят тия захаросани ягоди на крачола ми!

    Мама загори фасула, докато си изясняваха с Тотю дали е редно да псува като хамалин, или трябва да се държи като човек с положение в обществото, както тя се изрази. Изядох плесник, следствие от нараненото Тотюво сърце, както сам обясни:

    – Мен, Ванчо, по ме боли. При теб болката е физическа, а мен сърце ми се къса, щото душата боли много повече . Па и мъжа го пердашат като млад, да му укрепне характерът, да свиква да е сдържан и упорит. Нали е противен оня лигльо, дето го галят кат рохко яйце. И мен са ме били, ох, как са ме били! Дядо ти ме връзваше за черешата, обаче до такваз жестокост аз няма да прибягна.

    Мотаем се из пушека от загорелия боб като цигани на сметище, изпълнени с неприязън към всички останали боклукчии на планетата. Най-гръмко вие леля ми даскалицата. Протяга от леглото длани, виждам я същински генерал Столетов, кога ревял към нашите на Шипка: "Опълченци-и! Венчайте България с лаврови венци".

   Как се пише домашно в такава обстановка, в тази гюрултия! Вися над косинуса и квадратните корени, а домашното е тъй далече от живия живот!

   Съвсем се бях отчаял, когато внезапно чувам свирката на приятелче. Вика ме да си бием дузпички. 

    Няколко часа със Слави в мъглата пробваме вътрешен фалц. Ритната с фалц, топката се върти и лети. Пробваме и шута боц. Влажното разпарцалосано кожено кълбо свисти като гюлле във въздуха. Около час дъним фронтално по панела и по някое време иззад ъгъла изскочи съседът Боби Сланинката. Като не успя да ни докопа, захвана да ни замеря с буци откъртена от панела мазилка. Тогава отидохме да дъним друг панел, у комшиите от съседния блок, но там пък ни се спука топката.

   За късмет, математика следния ден не карахме, математичката се разболяла. По пеене Кавръкова ни показа дървена цигулка и веднага стана ясно, че тепърва има да се учи как да стърже на цигулката. Криво-ляво изкара няколко нотни стълбици, стълбища и балкони, па запецна. Цигулката й скимти като зле ритнато кученце или ръмжи като дъскорезница. Озлобиха я грейналите ни от кеф лица и заяви мрачно, че дошъл бил денят да ни въведе най-после в чудния свят на музикалната драма. Няма като педагожка да си прости, пропусне ли точно сега, докато не сме станали хептен нагли, а сме само тъпи и прости. И се измете с цигулката, навирила нос.

    В голямото междучасие довтаса пак; нареди на две момиченца да сбират пари, с батковците и каките от горните класове щели сме да видим в местния театър операта "Фауст" от някой си Гуно или Гуньо. Покрай големите, ще ползваме редкия шанс да ни докосне Голямото изкуство. И агитацията тъй образно приключи:

   – Кой не ми се яви на "Фауст" от Гуно, ще види оценка, ама нанай! Ще го съдера от изпитване. Ще усетите какво велико преживяване е операта.

    Давам париците, какво да се прави, къде ще бягам! Но що ще ни изтезава със сто цигулки, пиано и някоя мецано-сопрано! Когато ондулирана Мори Кикимори* ще ни се пули два часа от сцената?

   Така виждах нещата, понеже бях глупав, неопитен. Кой да предположи какъв разкош е оперното изкуство! Но за това по-нататък...

Пловдив  европейска столица на културата 2019

Plovdiv, apr. 1994 – edited 17 apr. 2017
––––
* Ламски не знае, че думата е "мецосопрано" (женски глас, по височина между алт и сопрано), та въвежда Баба Меца в оперното изкуство. Бел.м., Jores.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...