Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 6 юли 2019 г.

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

СМЪРТ ПРЕД ТРОЯ

Щом царствена по пътя отминаваш,
дърветата се кланят до земята,
цветята с цвят ухаят ароматно
и въздухът се пълни с луд копнеж
по едрите звезди на Фамагуста,
по острови Полинезийски,
по смуглата Бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно
от силната ти гъвкава походка
на млада самка, търсеща си мъж.
И аз, наред със другите мъже,
усещам как очите ми изтичат,
ръцете как протягат се сами

и падам от любов сразен пред Троя. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 oct. 2001 – edited by 7 uli 2019

ОТ МАНСАРДАТА

ОТ МАНСАРДАТА

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ гледа точно мен,

млад мъж във плен на всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти
,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.


О Боже мой, какви пресветли дни

на топличко във тъмната читалня,
виелица по Витошка шуми
а аз сред книги, стихове печални...

И в мензата – пак риба, стар фасул,

че даже и десерт ошав от сливи,
но щом с чорба тумбакът си издул,

жените ти изглеждат тъй красиви!

И зъзна сетне, та от крак на крак

в очакване да дойде автобуса
внезапно сред настъпващия мрак
простреля ме едно девойче русо.

Насън я следвам гола цяла нощ,

увит до веждите във одеало;
о Господи, животът не е лош!
свирукам пред строшено огледало


и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сутринта се лъсна,
Животът не
е лош, пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.


Наивен, глупав, беден, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен –

щастливец с жълто около устата.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edted by 7 uli 2019

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети,
мъжкари трима мислехме се за
аристократи, даже за поети.

Търчахме й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик
 и беден паж на нежната Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизахме и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляхме вино, както му е ред,
бонбони шоколадови в кутия,
и всеки в позата на млад поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, пръв от скучни дни,
залезе слънцето едва към седем,
момата тъй успяхме да пленим,
че позволи ни жадно да я гледаме,

да й нашепваме един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки почитател, що ме слуша,
ще кажа, че накрай ни позволи
да я изкъпем тримата под душа.

Тъй гола върху вехтичък диван
с целувки и милувки безразборно
ний любихме я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Отдето мине хубава жена,
след себе си оставя куп поети.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited by 6 uli 2019