Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 16 август 2016 г.

Публицистика - ЗНАМЕТО

    За да не гръмне локомотивът, турили му свирка. А народът й се радва: "Я, как харно свири!"

ЗНАМЕТО

     По действителен случай в най-многолюдното някога (2400 деца) училище на Пловдив 

    В едно училище учителите се събраха веднъж да гласуват дали да си окачат трикольор на покрива на сградата. Имаше различни изказвания, в смисъл "за" и "против". Тези, които бяха "за", изтъкваха колко са горди, че са българи; онези, които бяха "против", опонираха, че – ако ти си се чувстваш българин, какво значение има знамето, то е само един вънкашен, така да се каже, атрибут.

    Понеже не успяха да се споразумеят, избраха комисия, която от името на колектива да прецени:

    а) Е ли нужно знамето?

    б) Не рискуваме ли да подразним етническите малцинства, населяващи България? И...

    в) Ако ще се слага, на кое място да се тури?

    След седмици на съвещания и заседания надделя становището да се рискува и байряк да се постави. Тогава обаче възникна втори проблем: търговците на пазара не предлагат знамена с цветовете на българския национален флаг, а именно – бяло, зелено, червено. Има всякакви байряци: на САЩ, на Европейската общност, на Германия, Великобритания, Франция, Италия, Турция, дори на несъществуващата държава СССР, но български не.

    Временно взеха назаем от близкото десантно поделение, забиха байряка на покрива и го забравиха. Но минаха три месеца, наближи Гергьовден и пред училищното ръководство се явиха пратеници на командира на десантчиците да си приберат знамето. Армия без знаме не върви да марширува, нали!

    Така проблем номер две лъсна отново: взето е решение, а не се изпълнява. Ще речете, какво толкоз! Но за един учителски колектив много е важно какъв пример се дава на подрастващите. Ето защо от своите редици комисията излъчи трима преки отговорници, които бяха натоварени съответно с:

    а) Изнамиране подходящ естетически модел на българското знаме.

    б) Ангажиране опитен шивач, личност с доказани морални качества. И...

    в) Закупуване на три ивици двойно пресукан габардин 80% естествена овча вълна и 20% ликра (същата, която се ползва за дамски чорапогащници и е дълготрайна, бримки няма да й се пускат). Плюс, разбира се, златни ресни по уточнен според подточка а) вид и размер.

    Платът и ресните, значи, бяха купени с лихвата от парите, които учениците бяха предплатили за бодигардове (пазванти) на училището. За целта от областния Военноисторически музей с връзки бе изнесено истинско бойно знаме от Балканската война, заснето беше и пак тайно върнато на музея.


    Епопеята с байряка да е преминала към точка "Приключени мероприятия", ако отговарящият по подточка б) не бе проявил осъдителна самоинициатива. За да се натегне пред шефа на училището, въпросният Алабашев сформира "Фърката чета" от буйнички питомци, които разлепиха из тази част на града обяви, писани собственоръчно и с правописни грешки от даскала: в смисъл, че се издирва шивач, който освен посочените вече морални качества да не е и скъпчия.

    Наложи се от първоначално определената комисия да се излъчи жури с председател и двама редови члена. Журито се спря на най-подходящата от заявените дванайсет оферти, а именно – върху офертата на бай Спиро Янкеседжиев, собственик на частна шивашка работилничка "Сега не, ама утре да!" – който склони да свърши работа без заплащане, при условие върху дръжката на байряка да ковне табелка, върху която с червен емайл-лак да се изпише фирмата му, тъй че да се чете и от улицата с невъоръжено око.

    Тук се намеси господин директорът Коджакафалиев, който на оперативката по този неотложен повод подчерта, че е възмутен отдън душа. Досега външно хладнокръвно и безпристрастно наблюдавал батаците около националната ни светиня, обаче чашата на търпението му преляла и той хич не може повече да понесе тази гавра. В заключение нарече претенциите на самозвания шивач с фразата "кощунствено национално предателство".

    Вследствие това обстоятелство патриотическите комисии, журита и прочие се саморазтуриха и по-нататъшни приказки на тема "Българското знаме" станаха опасни за здравето на колектива и за личното здраве на всеки даскал в частност.

    Понеже междувременно двете ивици габардин – бялата и зелената, бяха вече съшити с изключително як обущарски тегел, като си прибраха недоработената светиня, знамето, оладжак (демек, по турски), заключиха го в железния шкаф на училищната касиерка, като веществено доказателство пред финансовите акули.

    Отнесе си го литераторът Кирилик Методиев. Негова беше идеята за знаме. Опитът му да разцепи колектива бе остро разобличен от синдикалната лидерка историчката леля Майя, която на общото събрание на учителите и помощния персонал каза, че живеем в смутни и несигурни времена, когато международната обстановка се мени с главоломни темпове, тъй че не се знае утре - в други ден дали изобщо ще я има Българската държава. А предвид този фон от неясноти и притеснения, свързани с покачващия се курс на долара и понижените заплати, както и във връзка с предстоящите съкращения на щата, колегата не е трябвало да се натяга пред шефа. Поради наивност, присъща за кръгъл идиот с оскъден педагогически стаж, колегата налял вода в мелницата... Е, знае се в коя мелница.

    Прочее, така естествено животът подсказа най-далновидното решение на казуса със знамето, а именно: за да не се дразнят населяващите съседния район на града братя роми, байряк на покрива на училището да не се окачва. Понеже гордостта си е гордост, обаче сиренето, драги българи, е с пари, хем с много пари, да не отваряме дума, че от двайсшес години всичко у нас е менте, особено па огненият патриотизъм и сиренето. 

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година
Plovdiv, 5 uni 2008 – edited 17 avg. 2016

Ars Poetica – ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ НЕ РАЗСИЧАЙ

ЗАПЛЕТЕНИТЕ ВЪЗЛИ 
НЕ РАЗСИЧАЙ

Заплетените възли не разсичай,
съвсем негероично е, уви! –
и
 нека в тебе болката да тича,
душата цяла в рани да кърви

и вместо с жест красив
 на меча,
в сияние изваян като връх,
да сричаш болката с усмивка мека,
докрай от чашата да пиеш смърт.

Това, уви! – не всеки тук го може,
далеч по-лесен – показният жест
и ето, ръкопляскат всички ложи
в Театъра на
 показната чест.

Светът обича жалкия Палячо
*,
а ти си просто
 тъй обикновен,
че театралното за тебе значи
единствено жест строго забранен.

Ехти Театърът, тресе се даже
от ръкопляскания из основи чак,
а зад кулисите като прокажен
си истински, макар
 останал в мрак.

Заплетените възли не разсичай
.
Достойнство ли
?! Не, слабост е това
да режеш там, където те изпитват
за стойността на гръмките слова.

Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година
 
Plovdiv, 12 uli 2011 – edited 16 avg. 2016
_____
Палячо може да бъде и президент на републиката.

Публицистика - ЛЮБОВ, ЖЕНИ, ПРАВЕДНИЦИ

ЛЮБОВ, ЖЕНИ, ПРАВЕДНИЦИ

    Съпротивявайки се на Любовта, принуждаваш я по-интензивно да те атакува. Женското начало е изобретателно и изменчиво, когато преследва. Какви изтънчени ловци са жените, обладани от чувствена любов! Не ги спират правила и задръжки. Готови да хленчат, меса да късат, да се бунтуват срещу редното, да се отчайват и възторгват от образа, който са си изградили за любимия, а всъщност инстинктът ги пришпорва да си търсят семе.

    Сексът за нея не е крайна цел, а стъпка, решителен жест към основната идея: да ражда живот. Тя желае да бъде център на Вселената, да излъчва доброта и чар, а понякога се превръща в красив хищник с меки лапки и лъскава козина. Какво би бил мъжкият ни свят без тяхната гъвкавост и игра!

    Имаш предимството да виждаш малко повече, а това често носи огорчения вместо радост. Нормално! Изобщо, навлизането в дълбините на човешката душа, което всъщност е нахълтване в бездните на собствената ни природа, понякога може и да те ужаси. Мнозина са се отказвали, връщали се от насред пътя отново към красивата измамна повърхност.

    Човеците сме силно уязвима материя от бесове; желанията ни завладяват като наркотик и се чудим какво да сторим със себе си. Затова успокой бурята; може това да е просто Любовта, която те е навестила, кацнала на рамото ти... А може би е дошла като пролетно предизвестие. Гневиш ли се, ще я понесеш като наказание и всичко ще развалиш.


    Поначало мечтата е по-красива от постигнатата цел. Върхът Матерхорн* вероятно е скучна каменна грамада, но как изкусително изглежда бленуван от низината! Това ли искаш – да взривиш цветните поляни у себе си?

    Търпението по-далеч отива. Страстите прегарят, отшумяват. Любувай се на състоянието, в което си, и ще изпиташ щастието да си влюбен. Не всекиму се случва, не забравяй. От друга страна, кой те е лъгал, че любовта е само "Аз искам!"

    Онези, които разбират от вино, отпиват на малки глътки от чашата, не се валят като пияници в отчаяние, че изгубили били нравствените си ориентири, увлечени по някаква си там "правда".

    Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но при всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта силно се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си.

    А образът на този, когото обичаш, може и да се разминава с реалния човек. Приготви се да прощаваш и много да понесеш, ако наистина това е Любов, а не мимолетно състояние на духа ти.

    Темата за смъртта кръжи като сянка над любовната магия. Тъй е навярно, понеже плътското тласка мъжа и жената в прегръдка, за да сътворят нов живот, да ни докаже, че ще продължим да живеем и далеч след физическата си смърт в образа и с участта на родения от нас. А изкуството е висша форма на духовна близост между твореца и света.

    Дарбата да виждаш малко повече ти е даром дадена, но тя е и страхотна обвързаност с живота, каквито и разочарования да си имал. Творчеството отрича смъртта. Ако талантът ти е силен, любовта ти всичко ще надмогне.

    Градовете по света са пълни с разочаровани от себе си хора, които имат претенции, ала не знаят какво всъщност искат. Радвай се, че обичаш, и ако е Любов наистина, приготви се много да претърпиш.


    * * *

    Минах с колата си и покрай семейство Ряпови, измъкнах го и седнахме да се разговорим за около час в кафенето срещу пазарчето в жк Тракия. Оставих го край дома му и подкарах към Емил. Спирам пред къщата им, звъня. Излезе тъщата на Емил, любезната, но взискателна туркиня Айрин.

    – Какво правят твоите хора? – питам.

    – Весито е болна, а Емил спи. Да го събудя ли?

    – Не го буди – казвам. 

    Качих се в колата и се прибрах. 

    Току-що си сготвих леща с картофи, и ето ме на балкончето, припичам се на слънчице, пия от останалия тазсутрешен чай, пуша си цигарата. Въртят ми се из ума неприятностите, които ми се случиха напоследък, и си мисля с лице към тези неприятности: 

    "Майната ви! Сива дреб в моя живот, няма да ти обръщам вече внимание. Вероятно смисълът на случилото се е да ти представи хора и обстоятелства, които възпрепятстват идеята ти, точно заради факта, че имаш нещо различно от познатото досега".

    Знам, че съм в силна позиция. Щастие е, че мога да си пиша текстовете и че имам какво да кажа чрез сюжета и около тези двеста или триста литературни герои в книгата "Ламски". Щастие е, че не си позволих да се разпилявам, да доказвам какво е литературата и кому е призвана да служи.

    – Чудно ми е как се чувстват удушителите – подметна Ряпов,  – като знаят какво са ти сторили около тази книга.

 – Това е техен проблем – рекох. И си мисля: "Леле, какъв коз държа в ръце!"

    Всякакви приказки за чест и достойнство по време на реалния социализъм у нас от страна на когото и да било стават безпредметни, като се има предвид какви хора служеха на властващата идеология у нас и с какво лицемерие са създавали творенията си за т.нар. "истински човек", гръмко казано: за Героя на нашето** време. 

    Такива бяха мнозина от по-известните поети и писатели от ерата на Тодор-Живковото управление. Не творци, а чиновници, назначени за агитатори на предпоставени партийни схеми за човека и живота.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 7-20 fev. 2005 – edited 16 avg. 2016
_____
* Планински връх в Алпите между Швейцария и Италия.
** Редно е да се каже: време на назначените за говорители партийни праведници.