неделя, 31 март 2019 г.

СБОГУВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

СБОГУВАНЕ 
С БЪЛГАРИЯ*

Безплодна, спечена земя...
Копаят двама нискочели,
а над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата
и се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род
и сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше – до мен.**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 31 mar. 2019

Илюстрации:
- горе: лидери на партия, която от 10 години управлява България;
- долу: дядо ми Борис Ангелов и моята баба Невена от Перущица. 
___
От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди моят тридесети рожден ден 7 август, на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров силаж, преживях катастрофа, която би могла да е край на живота ми. Туркиня от хасковските села пет години преди това в редакцията на вестник "Софийски университет" ми предрече случая около трийсетия ми рожден ден. Мъртвите ни предци ни пазят тотално да не съсипем отечеството си, мисля си напоследък. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...