СБОГУВАНЕ
С БЪЛГАРИЯ*
Безплодна, спечена земя...
Копаят двама нискочели,
а над ковчега на умрелия
е августовска мараня.
Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата
и се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.
С очи в изровената яма
наоколо е моят род
и сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.
В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 31 mar. 2019
Илюстрации:
- горе: лидери на партия, която от 10 години управлява България;
- долу: дядо ми Борис Ангелов и моята баба Невена от Перущица.
- долу: дядо ми Борис Ангелов и моята баба Невена от Перущица.
___
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди моят тридесети рожден ден 7 август, на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров силаж, преживях катастрофа, която би могла да е край на живота ми. Туркиня от хасковските села пет години преди това в редакцията на вестник "Софийски университет" ми предрече случая около трийсетия ми рожден ден. Мъртвите ни предци ни пазят тотално да не съсипем отечеството си, мисля си напоследък. Бел.м., tisss.
** Години след смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900 г., три дни преди моят тридесети рожден ден 7 август, на 4 август 1977 г. между селата Тригорци и Гурково до Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров силаж, преживях катастрофа, която би могла да е край на живота ми. Туркиня от хасковските села пет години преди това в редакцията на вестник "Софийски университет" ми предрече случая около трийсетия ми рожден ден. Мъртвите ни предци ни пазят тотално да не съсипем отечеството си, мисля си напоследък. Бел.м., tisss.