Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 21 февруари 2015 г.

Епистоларни четива - РАЗГОВОРИ С МАРИЕТА Н.

РАЗГОВОРИ С МАРИЕТА Н.

        25 декември 2014 г. 17:22

      Мариета Н.: - Желая ти през тази година по-малко главоболия и най-вече да напишеш книгите, които отлагаш. Нека духът да тече свободно и силно през тебе... А, и стига с тези гадни Хамериканци.

      Г.Б.: - Вчера и днес на път за Гребната база минавам с велосипеда край ресторантче току под пешеходния мост на Марица, дето си го бях харесал да седнем на по чаша кафе...

      Мариета Н.: - Тази година, ако е рекъл господ, ще го направим.

      Мариета Н.: - Прочети Възвишение на Милен Русков. Мисля, че ще ти хареса.

      Г.Б.: - Ъхъм! Непременно ще ми хареса. Искам и аз да съм така убеден.

      Мариета Н.: - Защото си предубеден и прекалено пламенната ти зодия не ти оставя шанс.

      Мариета Н.: - Ко да прайш!

      Мариета Н.: - Миналата година на 24 май бях по центъра и се видях с всички колеги во главе със Светицата, Дончо и Манчева - тя е станала тройна, но си е същата.

      Мариета Н.: - Наложи ми се да замина 20 дни по-рано, внезапно и много неприятно; моите си останаха докрая в Пловдив.

      Мариета Н.: - Та таз година ще си компенсирам, ако е писано де.
      
      Мариета Н.: - Да не се заричам!

      Г.Б.: - OK.

         26 декември 2014 г. 20:47

      Г.Б.: - Видях къс от препоръчаното четиво. "Мера според мера" сякаш. Е, харно!

     Мариета Н.: - Ааа, видя ли, тоз човек ми хареса, тоз човек е от твоята кръвна група.

     Мариета Н.: - И мрази какви всякакви награди, и хич не вярва на издателства.

milenruskov.litclub.bg
        Мариета Н.:

     - И туй, дето вървим от град на град й е много на Българията! – казах аз. – Че и Левски да търсим отгоре на туй. Как да го намерим? Него все го няма.

     - Чиляк направо ще рече: Измислили са го тоз Левский – отвърна Асенчо. – Ей на, вървиш, гледаш: никъде няма и помен от него. Ще си речеш: тоз не може да е българин. Няма го в таз страна, в милое отечество – рече Асенчо и поклати глава, и изплю костилката на една слива, а после додаде: - Тъй е, щот’ ся е скрил. И е прав чилякът. Ако ся не крие, мамичката ще му разгонят я турците, я българите (Милен Русков, Възвишение”).

      - Тоз Дядо Юван ми иде на някой клон да го обеся! – рекох аз.

    - Ти на клон не мож’ го обеси – възрази Асенчо и поклати глава. – Ще ся счупи клонът.

    - Теб ще та обеся тогаз! – викам му.

    - Мен по може – съгласи ся Асенчо. – Но защо?

     - Задето ни нахули тоз порочний кон!

    - За толкоз ми стигнаха спестяванийцата – рече тъй хладно някак Асенчо. – И нищо му няма, добър си е той!

     - А защо тогаз не върви? – казах аз.

     - Ще тръгне той – отвърна Асенчо. – Само да си земе сулука добитакът. Нему е може бити приятно тъй от време на време да спира и да ся оглежда. Знаеш ли го що му минава през умът? (Милен Русков, "Възвишение")

    "И тъй мине ся не мине, гледаш двама ся сбият, пък после ся окаже, че нямало защо. Но те кат'ся сбият, вече има защо."

    "Дяволът фаща най лесно человека, кога ся отчае. Той си търси отчаяни хора, че най лесно ги впримчва, а ги и предпочита. Затуй и прави такива неща по света, че да сее отчаяние, защото си търси отчаяни хора. А като ги фане, те на свой ред правят тъй, че сеят още отчаяние, и така без край, порочний кръг. А отчаяний человек най-лесно пада в мрежите на дявола, понеже си мисли, че е прав, и съвестта му е чиста. И с чиста съвест прави дяволски неща. Дяволът, ще речеш, фаща человека с много неща, и действително е тъй – фаща го с алчност, с гордост, и прочия, но отчаяний человек е негов пророк и любимец. Понеже съвестта му е чиста, умът му е трезв, и има в него една безстрашна решителност, която нито в алчния, нито в гордия има. Тоз е на дявола ангел-вестител. И сие е страшен капан! Дяволска работа, дето ся вика! Че дяволът не е никак прост! Иначе би бил Глигор Македонецът, а не дяволът. Но иди обяснявай туй на Асенча, или на человека, кога е отчаян. Той не вярва!" (Милен Русков, "Възвишение")

      12 януари г. 08:42


      Сряда 19:24

    Г.Б.: - Мариета, стилистиката на твоя любим автор Милен Русков не ти ли напомня образа на Левски в четиричасов игрален филм, където Апостолът псува и се държи като гамен? Или вярваш, че изкуство може да се гради върху опростачване, а не върху човеколюбие? Решително не ми е симпатичен тоя твой любимец.

   Поздрави от крайния квартал на Пловдив!


www.lentata.com

         Четвъртък 20:17

     Мариета Н.: - Занимавам се с болници. Не мога да пиша в момента. Ще ти отговоря довечера, като си дойда.

        Преди 22 часа

     Г.Б.: - „Българската история - митове и употреби”, Емил Джасим - 


www.youtube.com

         Преди 14 часа

      Мариета Н.: 

      - Здравей!

    Минавам директно към въпроса ти, не знам колко време имам. Какъвто и филм да е за Левски, хората все няма да го харесат, защото светеца всеки го възприема според своя си критерий за святост... Но не това е важното в случая. Важното е, че аз и ти не сме гледали филма. Едва ли си бил на премиерата му в НДК на 18.02. Освен това, доколкото те познавам, не би дал 15 лв. за книга на автор, когото много хора цитират (между другото - също без да са го чели) и са го издали в омразното ти издателство, че и ти го навират в очите“Прочети,прочети!“

   Чунким ти друга работа си нямаш, само прехвалени книги на автори, дето разправят, че псували в книгите им като каруцари... Че и едно келеме сценарий по него направило, па даже го и играли в тукашния театър, па даже навсякъде хората го харесали. Реклама, санким. И театър, айде холан. Книга на Милен Русков някой си... Псувало се грозно в книгата му. Не че съм я чел, ама съм попрочел нещичко. Написано от един идиот, повторено от двама, напопържано от трети… и ето ти го Общественото мнение... В интернеткъдет сал живей целокупното българско и не толкоз население, отчасти народ.

   То ако е за псувните и стилистиката, и ний можем... “Ходил ли си, бакона луната?“ Та без да си чел „Възвишение, без да си гледал филма за Левски, държиш да ме захапеш по тема, която ми е болна: защото аз съм от онези - родоотстъпниците, дето заради тях сме на тоя хал. Ако си бяха тука седели гадовете...

   Мразя обаче повече от всичко друго повърхностното притичване на босо по всички възможни теми на света само заради репченето. Ние, видиш ли, имаме мнение. А мнението е като задника. Всеки го има, но не всеки си го показва.

   Едните ми роднини и познати се развиват духовно (в интернет) и държат да информират цял свят докъде са стигнали и колко хора им дишат праха. Как само те разбират накъде върви този свят... Другите друсат яко гюбеци, въртят очите пред пълни маси, щракат с пръсти и си правят оглушки за парите, които им заехме преди година от чисто човеколюбие, не че на нас ни стигаха тогава. Ние разчитахме точно на тези пари, дадохме от нямането си...

   Единственият нормален 84-годишният ми баща, гледа новините и се пали и ядосва, а после ми диктува читателски мнения до вестник Десант. Във всеки брой му ги публикуват, опрели са до него...

   Напоследък отвътре ми идва да отдалечавам от себе си хора - роднини, близки... Развивам тази дарба от няколко години насам и все си мисля, че това ми е най-българската черта. Така че не бих се учудила, ако решиш, че съм вече отявлен родоотстъпник и поканадчена простакеса. Накратко казано, когато има ясни и точни критерии за сравняване, съм съгласна да спорим… дали за Милен Русков, или...

   Еврейското момчевидно, не и миловидно соросоидче Емил Джасим не ща да го коментирам... Повръща ми се (от него – бел.м., Г.Б.).

   Чао засега!

Plovdiv, 22 fev.2015