Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 1 септември 2017 г.

Ars Poetica – О, СВОБОДА!

О, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: Свобода-Свобода.

Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге
*.

Боже мой,
какво става
в тази държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
старият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп,
на слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце.
Тъй незрим и незабравим –
на всяка власт необходим!

А на масата
в кухничката ни бедна
мъждука надеждата наша последна.
И макар Буратино да ни убеждава,
че за свободата живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
за какво му е власт при това?

Свобода! Свобода-а-а! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждицата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да й се подиграе,
както само той умее,
както само той си знае.


Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, jan. 1990** – edited 2 sep. 2017
___
* Янко Дунев долу, в мензата на Софийския университет един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му дам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография и три снимки, за да ме направят "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. беше заплатата на баща ми, мебелист в пловдивския ДИП"Напредък"), да пиша седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията и Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият Янко Дунев, разперил ръце като планински орел, пред микрофон от стълбището на Народното събрание агитираше колко прекрасен за нас, българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия, стана й лидер и по телевизията въртяха филм за несретния му живот на ярък борец срещу комунизма, защитник на свободата и правата на човека.
** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението писах непосредствено след излъчване на живо по телевизията на репортаж как бившето ченге агитира за Плана Ран-Ът, https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4.

Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЯТОТО

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Отива си от мене Август, виж, Септември се задава...

Морето, пясъците топли, притихналата реч на плажа
и ти – която идеш точно за любовта си да ми кажеш.

По-дълги залезите – вечер, а утрините – по-сънливи,
започвам да сънувам вече, и лятото май си отива.

Жужи моторът на колата, едва след няма километър
защо внезапно се разплака и сложи длани на сърцето?

Ще се завърнем почернели, объркани, поуморени
и в низа скучен от недели навярно ще забравиш мене.

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Надникна ли и в твойта пазва, катастрофираме тогава

и ще останем с тебе в Август, Септември ще отмине;
дано поне да каже някой: От обич тези се пребили.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited 1 sep. 2017

Ars Poetica – ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

    Най-изкусителното, най-възбуждащото у нея е гласът. Израснала в лишенията на бедняшкия бит, чарът й е далеч по-изискан от кукленската прелест на разхвалените медийни фльорци. Името Нинет, разбира се, не съответства на истинското й име.

ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

Виждал ли си ти Нинет с дългите коси?
Ти в горещата Нинет влюбен бил ли си! 

Който и да питаш вред, знаят я Нинет
и бленуват по Нинет тук момци безчет. 

Тя е гъвкава и мила, тя танцува – не върви, 
зарад нежната й сила сума мъжки свят кърви,

сума кротки домакини побесняват, дето мине, 
вдига на мъжа си свада както дърта, тъй и млада – 

че заплаха е Нинет за семействата, проклет  
чара й наричат всички, просто няма безразлични:

от побойника хлапак до плешивеца сакат,  
щом по улицата мине дългокосата Нинет,

пулят зъркелите, сякаш поразени са от гръм 
и сънува всеки в мрака от мераци своя сън. 

Да, същинска Афродита в пяната на този свят, 
нявга кльощава, изпита – тя разцъфна като цвят.

Пощръкляло е градчето, леле, хич не е добре! 
И така ще е додето мъж Нинет си избере. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 1 sep. 2017