Не посегнах, не намерих силида излъжа този празен лист как със спомени в мен не билида поема към ликът ти чист. – Из стихотворение на поета Спас Гърневски (1953), посветено на "вожда на БКП" другаря Георги Димитров.
Спас Гърневски (1953)
Пътеводител на политическия стопаджия (2)
03.03.2011. ЯВЛЕНИЕТО ГЪРНЕВСКИ–АМФОРОВ
Завършва задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС. От прост работник печатар се издига до биг-шеф на пловдивската държавна печатница. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската полиграфия. Бил икономист в местното издателство "Христо Г. Данов". Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., глупав, но напорист, удобен за онези умни ловки хора, които са на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от местната Демократическа партия, след което с грубо салто морале оказал се сред помазаниците в Демократическата партия на печения политически шмекер г-н Стефан Савов. После пък се вписва в нестройните редици на набиращия инерция СДС, мотае се известно време около бледичкия Филип Димитров, но когато СДС започва да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към железобетонната фигура на друг ловък политически въжеиграч, Командира др. Иван Костов и партията му ДСБ (Демократи за силна България). Изключен от местното СДС за предателство, оказва се ръководител на партийната организация на Иван-Костовата партия в Пловдив, където е пришелец от селото Марково. Да, ама не – и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се мени – на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, но пак в неговия стил и амплоа на волен артист се оказва депутат на ГЕРБ.
Ей го цял целеничък стила Гърневски-Амфоров: "Бях член на литературния клуб в Пловдив, написах стихотворението по повод 100-годишнина от рождението му". Били други времена, та поетът споделил съкровените си чувства в ода за другаря вожд на БКП Георги Димитров. Възторженият Спас през годините ще напише за всичко родно и мило, докоснало сърцето му – от сантиментални стихове за войника от Съветската армия на върха на Бунарджика, през възхвала на всяко началство, което му се мерне пред очите – от госсин Савов, край Командира Иван Костов, та чак до именния ден на сегашния кмет на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ваньо. Същественото е, че все е цамбуркал около временни персони, от които зависила кариерата му, но поривисто, без излишни скрупули зарязвал и лидери, и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжените си нескопосни стихове. За Ивановден в 2015 г. на сутрешната сесия на местния общински парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия си кмет Иван Тотев и за кефа на двете пловдивски футболни агитки с празнична молитва:
Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,
канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,
cилно "Локо", cилен "Ботев",
гpад-гpадина, гpад-позлата.
Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев
с още няколко мандата!
Изобщо, слабост му е да си рецитира частушките: от яка възхвала след завъртане с половин оборот Колелото на Историята, да минава към разрушителни дръзки идеи не само относно "вожда Георги Димитров" и толкова любимата някога БКП. Показателна е епопеята, подхваната от Спас покрай Паметника на съветския воин в Пловдив. Във вихъра на войнствената си кампания за кандидат-кмет на Културната столица поетът Гърневски–Амфоров се зарече, изберат ли го за кмет филибелии, да изчука каменния Альоша от сиенитния хълм и да префасонира каменния войник над Бунарджика във форма на гигантска бутилка от сиенит – идеална реклама на американската фирма за газирана вода "Кока-кола". В стила на всичко чудесно газирано, което фъшти изпод буйното му перо на трибун в Народното събрание и по агитките на "неговите" партии.
Според злите езици на моя роден Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета Гърневски–Амфоров от партия в партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук (?!) са все още девет на брой. И винаги, навсякъде, при всякакви обстоятелства великият син на село Марково, Пловдивско е на първата линия борци за демокрация и европейски духовни ценности: фука се, ръси дитирамби или заклеймява врага, но е отлично ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ. Следва
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (465.)
.jpg)
.jpg)
