Ars Poetica - ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

ПРАНЕТО, МАНДЖИТЕ, МЕТЕНЕТО…

Прането, манджите, метенето, паниците,

скитала съм по магазините, мили мой,

закъснявала съм, но не съм те питала

няма ли най-сетне да видя покой!

Мърмориш, все риеш пода с копитата,

сметка ми търсиш и все ти си прав;

как да се хваля с теб пред роднините,

като сам се не виждаш с тоя крив нрав!

Била съм все киснела пред огледалото,

в неделя обичала съм до обед да спя,

единствено у мен изкушава те тялото,

а не, мили мой, че и аз съм с душа.

Бойлера вечер докрай съм източвала,

не съм ти оставяла топла вода,

била съм нехайна, често неточна,

по-често съм казвала Не, вместо Да.

Кога, мили мой, ще ме разбереш,

жена не се удря и с цвете дори,

предпочитам да ходя боса и пеш,

не с принц Еди кой си Кесия с пари.

Как смяташ, мили, да продължим –

заможни просяци или бедни крале,

с теб да съм жалка първа дама на Рим

или Жар-птица с бели красиви криле?

Plovdiv, 17 uni 2016