.png)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1377.)
Къде ми е снегът от лани?/ Къде си, ти, мой януарски сняг?/ Останаха ми белези от рани/ и минало в лудешкия му бяг. – Аноним (1947)
1 uli 2022
tisss: – Родихме си децата в подреден, макар и кофти свят, и ги хвърлихме насред хаоса на слободията. Вече не знам родител 1 или родител 2 съм... Лъвицата Надя ми роди внук и внукът ми е палав амбициозен хлапак – едва ли ще се остави отрепки за носа да го водят, да го лъжат, както лъгаха нас. Надявам се умно да отмъсти заради излъганите ни надежди на две поколения обикновени българи, които повярвахме на лицемери и отрепки, настанили се на власт.
Виктория: – Да разчитаме на внуците ни да си направят един по-добър свят!
tisss: – На пловдивската Гребната база с велосипеда си съм. Чудесно време! Всеки ден или през ден или два съм тук да си поема дъх, на десетина километра от крайния квартал зад кресливо гето Столипиново, от което всеки Божи ден общинската служба по чистота отнася с огромни камиони и багер тонове битова смрад и където на триста метра живея от януари на далечната 1979 година.
Виктория: – Браво на теб! А аз дремя на работа в офиса.
tisss: – Представи си, че си пиеш кафенцето с чаша малцово уиски в дружелюбна и весела компания на къмпинг нейде край Балчик или на терасата на хотела в курорта "Албена", и тогава 1 юли ще ти се види райски! Без илюзиите си, човекът е нещастен.
Виктория: – Да, ама като си отворя очите тук, хич няма да ми се вижда райско.
tisss: – Както пее от сърце истинският певец – чуй: https://www.youtube.com/watch?v=by4rdGi4hXc ... Сравни го с воя на чалгата. Писна ми от лицемери, които ми говорят за политика с хъс на ощипана курва. Дали разбират народа ни тези гневни говорители с апломб. Висят сред облаците, целите в бяло, целите в зъби и перушина. У нас, май и навред по света, политиката е занятие за персони с голяма уста, мощен бял дроб, без сърце. Истинският стопанин обединява, фалшивият разпилява нацията ни. Толкова е просто! Или както чалга-певците, пеят уж за вечната любов, не знаят, че за съкровени неща се изразяваш човешки, и не се мяука, нито се наддава вълчи вой, не се крещи от трибуната с камерите и микрофона, нахълтали в дома ти от телевизионния екран.
Виктория: – Интересчии.
tisss: – Алчни и нагли, за чест говорят, а честта си продали, камо ли България. И не очаквай милост от тях!
Виктория: – Абсолютно! Най-вече нагли, защото се самозабравят.
(Два часа по-късно.)
tisss: – Толкова е хубаво сред природата! Току-що се прибрах от Гребната база на 10 километра оттук.
Виктория: – Че много рано! Изобщо не ми се стои затворена в офиса в София.
tisss: – Тръгнах в 7, там бях в 7,30 ч. Доста народ обикаля наоколо: велосипедисти, пешеходци, гребци в Гребния канал, лястовици, гургулици, гларуси и чайки. Влюбена мъжка гургулици над главата ми... явно имат малки. Гларусите ловуват пред очите ми, току някой кацне на 2-3 метра от мен, върти главица, оглежда ме... Хвърля ли му шепа слънчоглед, спуска се да да кълве. Мъжка лисица, докато белех ябълка, зад гърба ми дойде да рови в обелките...
Виктория: – Как разбра, че е мъжка?
tisss: – Появи се възрастен мъж с шише прясно мляко и голямо парче евтин салам. В храстите сложил кутия, тури всичко това в кутията и взе да подвиква към храстите зад мен: "Лиско, Лиско, ела, Лиско". Спира народ, снима лисугера със смартфоните.
Виктория: – Обожавам лисиците.
tisss: – Преди две години може същият лисугер да бе: измуши се из храстите, дето се бях забил да чопля слънчоглед, и го снимах. Питам работниците по поддръжката на канала и алеите за тази лисица, казват: "Знаем я, слиза нощем до водата да лочи".
Виктория: – Ако можех да си гледам фенек, щях да си взема. Невероятни са. Всички лисици са красиви.
tisss: – Грациозен хищник, и мен ми харесва. Фенекът** е пустинната лисица, която френският пилот-аристократ Екзюпери описва в книгата си "Малкият принц".
Виктория: – Тези дни, като бях в Прага, видях фенек на живо. Много по-хубав е.
tisss: – Моят лисугер от Гребната база е по-едър и красив от затворения в клетка.
Виктория: – Дано не го убие някой! Че всякакви гадове напоследък ги има.
tisss: – Всяко лято или пролет тук някой се самоубива или го убиват. И това е част от пловдивската Гребна база.
Виктория: – Кофти!
tisss: – Миналото лято приятел, който обеща да ми даде да покарам моторницата му на спасител, го виждам яко разстроен. Какво ти е бе, Гошо, – питам, – да не си болен? Сочи ми високо дърво: "Идвам на поста с моторницата в осем и трийсет сутринта... и гледам: едър, як мъж виси на дървото и ветрецът го обръща ту с лице към мен - ту с гръб". Любовна история. Писаха в днешния вестник: на 52 години, дошъл чак от град Стамболийски тук да се обеси.
Виктория: – Малийййййй!
tisss: – Преди десетина години полицай в патрулката със служебния си пистолет се самоуби на алея край Гребния канал. Пак нещастна любов. Младо момиче от Смолян си вързало камък на шията и се хвърля от Моста на влюбените над Гребния канал. А говореха, че била известна като добра плувкиня.
Виктория: – Луда работа!
tisss: – Райско място! Мислил съм си: като да има някаква магия, та все тук избират да си сложат край на живота силно разочаровани хора в разцвета на силите си.
Виктория: – Гадно е да се самоубиваш, болезнено! Като може с хапчета...
tisss: – Майка им на щерките ми три пъти се трови. След втория опит ми е говорила: "Боже мой, Жоро, колко съм била глупава!" – И все пак направи и трети опит... Изпила беше пет опаковки фенобарбитал (ок. 50 хапчета). Открих празните опаковки в шкафа под прилежно сдипленото й бельо. Откривам я в пет сутринта до мен да хърка с пяна на устата, в несвяст. Влюбила се в бивш затворник, раздвоявала се, че не може да се раздели с мен и двете ни дъщерички. Около два месеца я държаха под наблюдение в тукашната психиатрична клиника, над моргата в южното подножие на Джендем тепе.
Виктория: – Ами тя си е била за лудницата!
tisss: – От 16 ч. на 31 август 1983 г. до 8 ч. сутринта баща ми береше душа в местната Клиника по изгаряния, и всеки ден първо минавах през Четвъртък-пазара за да й купя плодове на тази, която по същото време беше в Психиатрията на Джендем тепе, на 50 м над Клиниката по изгаряния, където баща ми Дърводелеца в течение на онези шест дни умираше, след като колата му избухна в пламъци на паркинга на милиционерския блок в жк Тракия, след третия й опит да се самоубие с хапчета. Какво знаеш ти!
(Часове по-късно...)
tisss: – Приятеля си от детството Тодор два пъти съм спасявал от удавяне, Стефчо от добруджанското село Гурково, докато бяхме на километър навътре в морето, му се схвана кракът и го извлякох жив и здрав на Балчишкия градски плаж; за благодарност същият този Стефчо ми завлече дългосвирещата плоча с "Литургиите" на Чайковски. Жена ми три пъти съм я връщал от смъртта. Тровеше се отначало, че след като беше живяла четири години във Варна, не можеше да свикне с Пловдив и Марица наричаше "кална вада", или заради мъж, когато е била влюбена в някой мъж... Стигнахме дотам, леля ми Васка от Пазарджик пред майка ми да ме пита: "Жоре, ти нефелен ли си?"
Виктория: – Малеееее! Лягам си, че утре пътувам за Македония.
tisss: – В последното си предсмъртно писмо, писано в склада на огромния магазин "Евмолпия", където работеше, беше написала четири писма – до дъщерите, до майка си и баща си, до любовника, до мен: "Жоро, ти си добър, но разбери, Иван е слънцето за мен". Иван Щипков от Калояново, бивш пандизчия. Здрав мъжкар, груб, но честен.
Виктория: – Малеее!
tisss: – Объркал съм се, че е събота сутрин. Спал съм допреди половин час, след като се прибрах с велосипеда от Гребната база, та се чудех днес до едно време защо, вместо да изгрява слънцето, наоколо взе да притъмнява... Живеем като в просъница в нашата унижаваща се пред наглите чужденци и нашите гневни предатели България.
–––
.jpg)
** Вж. https://podarilove.ru/bg/skolko-stoit-lisa-fenek-karlikovaya-lisa-fenek/
.jpg)
.jpg)
.jpg)