.jpg)
Миналото произтича в известен смисъл от бъдещето. – Мартин Хайдегер (1889-1976)
Решат ли да унищожат човек (или поколението на цяла нация), първо му натрапват модел за дивашко невежество, като му отнемат възможността и умението да мечтае. Погледайте националните телевизии, преценете случайни ли са разкривените образи на успеха, нахлули през телевизионния екран в дома ви. – Аноним (1947)
15 avg. 2000
Тъй мимолетно всичко негово е,
освен като вечен пътник по грешната земя.
Също и в съответствие с текста "Спокоен" от сборника:
Защото най-после всичко наред е и всичко е ясно:
голям е човекът, тъй нищожен,
отвъд смъртта – в живота на цялото човечество.
Между другото, що се отнася до "Кардиф", няма да си позволя компромис, че да я забележи светът. Добра основа за самоуважение – да живееш с този дял, който ти е даден, да не ламтиш и да не бълнуваш грандомански. Изкуството върви от видения към действителността; науката – от съществуващото гради видения, и по-конкретно казано, своите хипотези. В този смисъл авторът на т.нар. Научен комунизъм е нямал кой знае колко общо с научното изследване; Маркс защитава, агитира и внушава като поет, публицист и моралист есхатологични** възгледи за човешкия ни род... Твърде разпалено ми звучи, че да го приема за сериозен научен работник. Творчеството му е извън сферата на научността, въпреки че – а защо ли не и точно затова! – се кичи с определението "научно".*** Изобщо, дотук погледнато, англичанинът Пол Джонсън развива позната – и лично моя си – теза за лековерието, за наивността да се приема за висока стойност нещо фалшиво, измамно и маниакално. Това съм го обсъждал в тези записки по повод влиянието на марксизма в болшевишката му версия сред най-образованите слоеве на обществото и съм си го обяснявал това лековерие с липсата на национална традиция след прохождащата родна интелигенция от 1870 г. насам: от Христо Ботйо Петков, който – едва 22-годишен, прегръща Марксовата утопия. Учили-недоучили, без системна научна подготовка са и маститият Пенчо Петков Славейков, и финият Гео Милев, а съвременниците им ги въздигат, като високо ерудирани.
16 avg. 2000
Във втори абзац на есето за почти двуметровия Ърнест Хемингуей (над 190 см.) Пол Джонсън употребява размишление, което едно към едно може да бъде отнесено към българските днешни интелектуалци: "По-голямата част от живота си те употребяват, превръщайки се, в крайна сметка, в последица от културен колониализъм. Появата на самобитния независим откривателски дух в Америка е реакция срещу раболепието на Ървинг и другите като него". "Културен колониализъм", ето най-дразнещата ситуация, която днешното поколение млади българи би трябвало да преодолява в отношението към собственото национално усещане за чест, независимо от добрините или злото от руски държавни чиновници. Обаче т.нар. цивилизационен избор не следва да избива към възможните други две крайности – слугинско преклонение пред Западна Европа и Североамериканските щати, или креслив див национализъм, шовинизъм от типа на Сръбския шовинизъм, сляп за недостатъците в духовния живот на нацията.
Трезв подход към вътрешнодържавните ни проблеми, ето какво в исторически план ни предстои. Стефан Стамболов едва наченал, Фердинанд Кобурготски и Александър Стамболийски го продължили, но тази линия на поведение отчетливо се проявява и в политиката на цар Борис ІІІ и неколцината политически водачи в буржоазна България – например у бесарабския българин Александър Малинов (1867-1938)**** и Константин Стоилов (1853-1901)*****, на първо място, въпреки провинциалната ни самонадеяност на политически партии или движения на Балканите между двете Световни войни.
Разсъждавам по-вероятно като типичен лаик, но какво ли значение има моето лично самочувствие, когато е очевидно, че по досегашния начин просто повече не можем да продължаваме да се пренебрегваме и да се самоунижаваме. А в този смисъл Русия в представите ни няма кой знае колко общо с действителната Русия; с онази виртуална Русия. С Русия в представите ни предстои да се изясним докрай: дали ще продължим да се държим като провинция на руския манталитет, имперско самочувствие, велика история и мощна култура – или най-после да отстояваме, че сме различни и по съдба, духовност, перспектива. Не ни вреди толкоз Руската политика, колкото унизителното обсъждане враг ли ни е Русия или приятел и брат******. Да приемем тази велика нация и държавата й с всичките странности, да се съсредоточим върху своето, какво лошо има в това?! Обществата на народи с нашия калибър: унгарци, шведи, чехи, словаци, холандци, белгийци, да не говорим за по-малобройните от нас: разни княжества или градове-държавици, и особено да не споменаваме благоденстваща Швейцария..., та надявам се, тези нации не изживяват съмнения и угризения към т.нар. Велики сили, когато следват националните си приоритети.
Защо, заговорим ли за Русия, българите се разделяме на два враждуващи лагера! Проблемът следва да се постави по друг начин – в крайна сметка, кое е по-важно за обикновения българин: Русия или България? И тогава, надявам се, няма как повече да шикалкавят нито русофилите, нито русофобите в България. Решим ли този казус, ще отмре основна от причините за раздвоението ни, като общност, и най-сетне ще се съсредоточим върху това, което сме и следва да сторим за собствената си държава. Гузната съвест на интелигенцията използва разните външни фактори, за да оправдае съвършени недомислия и тежки грехове спрямо обикновения българин. И Русия, а и руснаците са фикция, която днес продължават да експлоатират (за фикцията говоря) като аргумент за малодушието или ожесточението ни едни към други в политическите баталии. Не поставим ли финал на тази тъжна традиция, която се точи над сто години насам, ще се въртим в проклетия дяволски кръг както дванайсетте еврейски племена из Синайската пустиня, заразявайки с невежествена дива страст и идещите подире ни млади поколения граждани на Република България.
Цитираното от Пол Джонсън в "Интелектуалците", чието заглавие в оригинал е "A phoenix paperback", с помощта на англо-българския ми обемист речник красиво си го превеждам: "Някакви си феникси от евтините книги". Ами авторът цитира на стр. 229 някой си Валтер Бенямин, който определял интелектуалеца като персона "с очила на носа и есен в сърцето". Тутакси в представите ми изплува приятелят ми проф. Иван Сарандев от Ямбол (1934-2020)*******, кой знае защо!
17 avg. 2000
Сякаш Сатаната за сметка на таланта им е обсебил душата им; фаустовци на духа – душевно осакатени, неспособни да възприемат величието да живееш в смирение, да си в скромността. Струпани накуп, съдбите им са илюстрация на морално падение в гигантски мащаби. Какъв е изводът! Дали водят към прогонването на прогледналите за познание Адам и Ева от Едемската ябълкова градина!
Усилията на зоркия английски есеист не смятам за омаскаряване, а като призив към естественост и човеколюбие, които са първо, основно изискване към всекиго от нас, независимо колко е талантлив и полезен за прогреса. Става дума за върховенството на Десетте Божи заповеди. В такъв смисъл "Кардиф" е религиозна книга, независимо че не се смятам за религиозен, това ми иде на ум, като чета чудесната публицистика. Ровя из биографичните сведения за Бертолд Брехт (1898-1956), а съседът – десетина години по-млад от мен, поема със семейството си обратно към Германия, където се е установил от петнайсет и повече години. Завиждам му заради новичката му кола и за пътя, който му предстои, прекосявайки половин Европа. Обожавам дългите самотни нощни преходи с лека кола. Сред щурите ми момчешките мечти беше да пообиколя за няколко пролетни и летни месеца, до към края на септември, в компания на чаровна млада жена европейските градчета и селца покрай магистрала, която води, да речем – до Париж, а после да се спуснем към Марсилия и да се отбием в курортно селище на средиземноморското крайбрежие на Франция, където на миниатюрно на пътната ми карта селище съм кръстил втория от двата си проекта за лирика, готовия за печат от 1999 г. неиздаден сборник с около 80 текста "Порто Фино", продължение на сборника "Кардиф". И да повторя: заради искрящата му модерна лимузина завидях на съседа, че е с жена си и дечицата им. Но той дали знае, че е щастлив? Май, че не знае, понеже гледам, мотае се навъсен. Имал си проблеми със здравето. А и жена му не изглежда като да сияе от щастие. А може би щастието се усеща само когато го гледаш отстрани! Мнозина покрай мен подхвърлят, че съм щастливец, че живея като Симеончо. Точно сега обаче не мисля, че е вярно. Като прокълнат съм с тези мои драсканици. Обърнах се на книжен плъх. Страх ме е да изляза на повече от 300 метра пешком от панелката. От този тип българи съм, за които е лафът: "И до кенефа ходи с колата".
18 avg. 2000
Вчера след 14 часа трябваше да се видя с Re. За съжаление жигулата, върху която положих досега толкова мерак и усилия, за да ми служи за тези наши срещи, прояви характер: отказа да запали, прояви се като отмъстителна любовница, която ревнува от съперничките. Подир час и двайсетина минути бях на мястото на срещата, просто минах оттам и Re. естествено я нямаше. Позвъни ми в четири след обяд, притеснена да попита какво се е случило. Нищо – казвам, жигулата цял час не пожела да запали. Съдбата отредила днес да не се срещаме. От пет до седем със свекъра на Вера, по-голямата от щерките, пихме по бира в кръчмето до училището ми в компанията на внучката Невена. От Райчо научавам, че двете ми дъщери и зетят наели квартира на съседна улица срещу сто лева месечен наем (почти половината ми месечна заплата). Отказвам се да ги разбера; избрали са си нестандартен начин да си доказват колко са независими. На тяхно място обаче, бих постъпил по същия начин. Всеки сам да трупа жизнения си опит. Горд съм, че са ми такива щерките.
19 avg. 2000
Вчера от същото място купих нов акумулатор; цената – пак 52 лева. Старият "нов" акумулатор издържа две седмици след гаранционния срок от година и половина. От същия продавач го бях купил, та човекът взе да ме гледа съчувствено, вмъкна се в задната стаичка, след малко иде: "Лош късмет! Случил ти се акумулатор от дефектна серия". Оказа се, както рече, негов приятел през същата онази седмица купил и той акумулатор от тази партида. "Съжалявам, нищо не мога да направя. Гаранцията ти е изтекла". И се наложи да се бръкна за втори акумулатор в разстояние на някакви си осемнайсет месеца. После пред блока пияният Митю Чомпала ми изръмжа: "Като си имаш братовчедка, дето бачка в пазарджишкия акумулаторен завод, що не отиде там, ами купуваш оттук? Ти си за ебане, кой ти е крив! Щяха да ти изберат от продукцията им за чужбина. Не знаеш ли, че на нашия пазар пробутват само боклуците си". Демек, вината ми е, че съм повярвал. Не е нормално българска продукция да съответства на стандартите за качество. Истина е, че с този акумулатор минах две хиляди километра; галех го като детенце.
У нас, в България, тъй са ни подредени нещата, че българинът е длъжен да гледа с подозрение към всякакъв вид договори, да е готов, че шмекерът може да го измами, и значи, по-харно ти да излъжеш, отколкото да те вземат за шаран. Съседите от най- горния етаж се надпреварваха да се хвалят как четири пъти сменяли новата си чешка автоматична пералня "Татран", от четири години прали в чисто новичка машина. Как ли! Малко преди да изтече гаранционният срок, съзнателно претоварват пералнята – пъхат огромни дебели черги в нея, старите си жакардови килими, докато я блокират и повредят, за да я рекламират като дефектна. "Е-е-ей, ама предпоследната пералня се оказа толкова здрава, мамито й да, че се наложи чрез гаечния ключ върху буксите на електромотора да дам накъсо, че да спре да върти. Яко животно, ма и от тази пералня се куртулисахме!" Това е Митю Дългия. Като го видиш симпатичен, че и тънък, висок, с русоляв мустак, същински благородник от Камарата на лордовете. По същия начин неколцина съседи си бастисват акумулаторите и ходят да ги заменят по няколко пъти с нови. "Три съм ги сменил! – хили се 25-годишният Ивайло Димитров от седми етаж. – Четвъртият се оказа най-издръжлив, ама и него скапах. Няма аз да се минавам, я!"
Видяхме се (като Адам и Ева) с Re., и не беше зле! Ето едно от основните неща, за които си струва да се живее, мисля си сред всичките ми разочарования и унижения, които нашата ябълкова градина ми поднася всекидневно. Живея монашески, да има що-годе ред в този мой живот. Откривам, че подир удари под кръста щастието пари по-замайващо в ноздрите ми като свеж планински въздух. Разгледах и проспектите, които Re. ми донесла армаган от Франция, и общото ми впечатление от тези чудесни картинки е, че животът е разкошен вън и по-далече от България. Ой ти, Сен Тропе!
У нас, в България, така са ни подредени нещата, че българинът трябва да гледа с подозрение всякакъв вид договори, да бъде готов, че шмекер може да го измами, и значи, по-харно е ти да излъжеш, отколкото теб да те вземат за шаран. Съседите от най-горния етаж се надпреварваха някога да се хвалят как четири пъти си заменяли новата чешка автоматична пералня "Татран", от четири години се перат само в чисто новичка пералня. Как ли! Месец-два преди да изтече гаранционният срок претоварват пералнята – пъхат огромни черги в нея, старите жакардови килими, докато я блокират и повредят, за да я рекламират като дефектна. "Е-ей, ама предпоследната пералня се оказа толкова здрава, мамито й да еба, че се наложи с гаечния ключ върху буксите за електромотора да й дам накъсо. Яко животно, ама и от нея се куртулисахме!" Това е Митю Дългия. Като го видиш с рехавия му рус мустак, симпатичен, строен, същински англичанин, или потомствен благородник от Камарата на лордовете. По същия начин неколцина съседи си бастисват акумулаторите и ходят да ги заменят по няколко пъти с нови. "Три съм ги сменил! – хили се 25-годишният Ивайло Димитров от седми етаж. – Четвъртият се оказа най-издръжлив, ама и него скапах. Айде бе-е! Няма па аз да се минавам!"
Видяхме се (като Адам и Ева) с Re. и не беше зле! Ето едно от основните неща, за които си струва да се живее, мисля си насред всичките разочарования и унижения, които тукашната ябълкова градина ми поднася всекидневно. Живея монашески, да има що-годе ред в този мой единствен живот. Откривам, че подир удари под кръста щастието пари по-замайващо в ноздрите ми като свеж планински ветрец. Разгледах и проспектите, които Re. ми е донесла армаган от Франция, и общото ми впечатление от тези хубости е, че Западна Европа постепенно се е превърнала в изложба, където простосмъртното население идва да докосне мечти и блянове. Но то не е истинският живот, ами добре подредена търговска витрина на Рая, дето праведниците вегетират като белезникави силуети, прозяващи се от скука. Тук, на Балканския полуостров, па и малко по на изток от нас, е територия на варварите, джунгла с хищници и жертви в истинския им вид. Ако българите ни крепи нещо, за да оцеляваме, за да не изчезнем съвсем, това вероятно е вбитият в пластовете от цивилизации преди нас тракийски корен, онези митични траки, бриги или фриги, от които сме се родили точно тук.
20 avg. 2000
* "Интелектуалците". Английско издание от 1988 г., българско – от 1994 г. Авторът Пол Джонсън (1928-2023) е популярен английски журналист и историк. Макар да е свързван с политическата левица през младите си години, Джонсън е консервативен историк, получил образованието си в независимото йезуитско училище Stonyhurst College и в Magdalen College, Оксфорд.
** Мистична представа за свършека на света.
*** Както агитатор марксист от комунистически род в софийско село из форумите подир Десети ноември 1989 г. се самоопределя като философ антикомунист. Избиване на комплекс ли е или съмнение, подтискано с натрапчивото напомняне "Аз съм философ-психолог! Някой да не ме е забелязал, че съм философ-психолог, дипломиран в Петербург". Горчив и жизнерадостен опит за логично обяснение на света, това е философията, а този е зъл като първоучителя си Маркс.
**** Александър Малинов, вж. https://www.bgsleda.com/lichnosti/aleksandar_malinov/
******* Професор в Софийския университет и в нароилите се след славния Десети ноември като гъби манатарки след дъжд "университети" на дълбокия и не тъй дълбок наш роден прованс.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
