ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (601.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (601.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.*

  06 mar. 2011. 

ЧУВСТВЕНИЯТ ЖИВОТ

У ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО

Остри думи бих преглътнал, лицемерието не,
може би съм вече пътник, ала жив поне,

може би наивен, сбъркан, може би глупак,

но каквото и да сторих, от сърце бе знак.

Предпочетох самотата, звездния покой,
любовта ми бе позната, но не бях й свой.

Много време пропиляно... и сега боли
от изречени през рамо думи нежно-зли.

Доста вече! Най-учтиво да се разделим,
ще изпия чаша пиво в облак розов дим,

ще потъна вдън земята, ти не ме търси –
беше ми добра позната, повече не си.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 maj 2021

Илюстрации:

Рафаело – ранен автопортрет (1505);

Рафаело – Ла Форнарина (1518-1519).

–––

* Рафаело (1483-1520), наричан още Ангелския художник заради таланта му, едва на 37 години издъхва от инфекция, а може би раздвояван между дарбата и сексуална страст към чара и могъществото на женското излъчване. Вж. https://amorlatinoamericano.ru/bg/culture/did-the-children-have-raphael-santi.html

Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867), "Рафаело и Пекарката"

 Вж. https://bg.wikiqube.net/wiki/Raphael_and_La_Fornarina Бел.м., tisss.