сряда, 28 август 2019 г.

СБОГУВАНЕ С ДЯДО

СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Безплодна, спечена земя,
копаят двама нискочели,
и над ковчега на умрелия*
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата
и се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род
и сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна –
навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен!**

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited by 28 avg. 2019
___
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, студентка от хасковските села, се вмъкна в редакцията на студентския вестник "Софийски университет" да ми предскаже инцидент навръх тридесетия ми рожден ден.  
    Праправнук съм на показно заклания от османлиите Ангел Керемидов през май 1876 г. насред мегдана в някогашно Калугерово за назидание, и внук на Борис Ангелов - Дявола. Горе: Снимка на Борис Дявола от есента на 1943 г. Ангел под № 19 и Георги под № 14 (брат му) Керемидови са сред имената на четници в Хвърковатата чета на Бенковски върху паметната плоча в самия център на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик. 

  Бел.м., tisss.

ЛЯВАТА РЪКА НА МРАКА

ЛЯВАТА РЪКА
НА МРАКА
  25.08.1997. 

  Новият завет, Евангелие от Матея. Непротивенето на Злото според внушението на Иисус е в действителност фина психологическа атака, която цели: първо, да отнеме инициативата от извършителя на зло; второ, налагането на Добро чрез кротост и смирение. Така бисерната мида превръща в бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.: трето, от инициативата на Злото (не с противостоене) се използва вложената първом духовна енергия, която да се преобразува в нещо, качествено ново, противоположно като резултат. Цялата операция следва идеята носителят на Зло да бъде впримчен в собствения си грях, а същинският победител се извисява в духовността като творческа сила. Дали това не е предистория на диалектическото единство на противоречията, на схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност на Добро и Зло, покой и действие, хармония и идея? 

  Размишлявайки тъй, стигаме до двете начала в човешката природа:
  - мъжкото – активно, агресивно, но и оплодяващо; и
  - женското – привидно пасивно, отстъпчиво, раждащо.

  И по-нататък... Отсъствието на Зло би превърнало света ни в блато. Фактически излиза, че Злото, в контекста на християнската философия, е първичен импулс за всяка творческа мисия.

  Взривяването на Българската държавност отвътре, като Зло, е отличен повод за активизиране на духовните ни съпротивителни енергии в лоното на Българската нация. Покрай хайдушкото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите хора" (начело с лукановци, татарчевци, жанвиденовци, илияпавловци и прочие) постигнаха нещо немислимо доскоро: обеднелият и наплашен народ в нещастието започва да се втвърдява около духовните начала на българщината. Мародерите – както търтеите при пчелните семейства, веднъж извършили своето (ограбването, разсипията, разпиляването не само на държавата България, но и на младине ни поколения), вероятно ще бъдат изтласкани, всмукани в набиращия постепенно мощ процес на държавно строителство и духовно пречистване на нацията.

  Два дена и две нощи бях в летаргия: Някой сякаш бе сложил похлупак отгоре ми.

 
"А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом". Извадена от контекста (6, 3-4), фразата променя диаметрално смисъла си. Това е пример за една от манипулациите на атеистичната пропаганда срещу мъдростта на Библията. Библията е летопис на зараждащото се модерно съзнание, чието развитие не приключва с края на Евангелието и Деянията апостолови, а носи проекция за по-нататъшно творчество. По логиката на Иисус, остави циреят докрай да набере, и той сам ще се пукне; лошата идея сама ще се обори. (Има го това мнение и у Маркс; Маркс всъщност казва: остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но обобщавайки наедро, Маркс преобръща христовата теза, според която Доброто е по-силно. За комунистическия философ, преписвал от Хегел, Добро и Зло са равностойни антагонисти.) Ами че комунистическата идея не се ли пукна от само себе си като нагноил докрай цирей!

  26.08.1997. 

  Днес е годишнина от смъртта на дядо ми Борис. В моите представи той е копие на Йоан Предтеча с грубата нежност и жизнената сила и величие да се противопоставя на всичко и всички, за да съгради свой храм с правилата на нравствеността, където Достойнство и Чест царуват. Този мой предтеча е един от събеседниците ми, когато съм в затруднение. Не съм го запомнил когато и да е да пали свещи и да бие чело пред варакосаните икони; лъх на орна земя, не бумтежът на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, мирис на пот и на конски тор, вкус на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лай на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот ми е наследство и сила от този мой много скъп на сърцето ми труженик.

  И почти библейския завет от него. Този неспокоен и гневен, и нежен работник във всичките си грехове – а без съмнение е бил доста грешен! – е успял да създаде и, отгледа, да възпита три плодоносни дъщери и син чрез труд, труд и труд. При него богатството иде като достойнство, ала не като пладнешки грабеж. Животът му ми внушава, че честно придобитото и съхранено имане е основа за националното ни самочувствие.

  Ако българинът днес е унижен пред чужденците, това е защото комунизмът като идеология ни превърна в нация от аргати и ратаи. Първата грижа на другарите и другарките подир "славния" Девети (ІХ.1944 г.) е да разпердушинят интелигенцията, обвинявайки я в предателство, да унищожат стопанина, обвинявайки го в егоизъм, в саможивост, нищо, че този стопанин е сбирал имот от собствената си пот и потта на цялата си челяд. Родените след "победата" бяхме възпитавани да уважаваме държавата за сметка на рода си и себе си, бедността си да приемаме за качество, самоотрицанието да ни главозамайва. Ала може ли да има здрава държава, ако е строена от наемници, бедняци и отродници?

  Ето защо българите по селата масово крадяха от своето, т.нар. общонародна и кооперативна собственост, в огромното си мнозинство
работеха калпаво и тъй, с изтръгнати насила корени, надпреварваха се да търчат към "социалистическите обекти на републиката" и се пилееха по градовете. Гледам сега тези мои връстници как стръвно пляскат белот надвечер, как притърчат да поработват върху върнатите им наследствени нивици на село, а и как завистливо заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят. Те, пък и аз в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание, подигайки се на пръсти иззад дебелите крепостни зидове на благоденстваща Европа.

  Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева* в някое луксозно място, създадено за заможни лентяи, да се лепнеш зад волана на мощен автомобил с цената на куп лишения и заеми – това е като че ли днес тъпата ни мечта. Нещо болнаво, сбъркано виждам в тази мания да се покажем богати, когато не сме богати, да се срамуваме от българския си нрав, да се киприм с чужди, не български имена. И ми идва на ум писаното от Данко (Йордан Кръчмаров, 1948-1986) от добруджанското село Гурково, скромен приятел и блестящ поет:

        На масата – гръбнак от риба.
        Вода и хляб. И сол.
        Щурецът тихичко засвирва
        с цигулката под селския ми трон.
        Разчупвам хляба... Тихо шепна
        молитвата на моя род –
        за здраве, дъжд, за есен светла,
        за честен хляб. И за живот.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 28 avg. 2019
___
* По тогавашния курс на лева. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...