ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (723.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (723.)

 Ако не ти сега и не ние сега, то кой друг и кога! Кой друг и кога? – Аноним (1947)

     26 dec. 2000 

ВГЛЕДАН В СЕБЕ СИ

 Не можеш вече да се гледаш,

обърнат гърбом към лицето си;

пропадаш в неуютен свят –

удавник, търсещ глътка въздух.

Един навъсен тип сега те гледа,

и той е твоето ранено самолюбие –

лишил си го от всякаква храна,

пробутваш му трохите сухи

от онзиденшен пир на богаташи. 

Пълзиш така, ала роден си да летиш

с проскубаните си пера дори,

с крила, осакатени от манипулации,

с малодушие, натежало от годините.

Зове те все по-властно гравитацията.

 

Смълчани като теб, по къщите седят,

надничат иззад белите перденца

жени, мъже, болнави старци

и не съзнават живи ли са още

или жертва на световна епидемия.

 

Как искам скритата им драма

високо с две ръце в небето да изпиша,

високо да ги призова да се погледнат

със повече любов и самолюбие,

изобщо, с много повече любов

и побесняло самолюбие.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 12 sep. 2021

Илюстрации:

1968. Прибрал се в моя Пловдив*.

Моята умна правнучка Виктория**.

–––

* Тъкмо приключил с юнската изпитна сесия в СУ "Климент Охридски".

** Тази есен на 2021 г. Виктория ще е първокласничка в училище. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (722.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (722.)

  Когато пред вас любовта си признах,/ не казахте нищо, прозявка видях;/ но щом я изрекох красиво и в стих,/ с безкрайни похвали за миг се сдобих. – Хайне (1797-1856)

     26 noe. 2012

КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

Поседнах в кварталното ни кафене,
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе предпочитам уж сладко, но не…
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи в ергенската моя квартира.

Дал бог кафенета по лев и за два,
че даже модерни кафе-автомати,
където през процеп ти пускат вода
и захар в кафето съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с другари на крак
ех, щерките Евини зяпай на воля –
циничен естет и наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие небесната своя любов
в силует на бленувано мило момиче.

За любов си мечтал по далечни земи,
по острови нейде в екзотични морета,
а тя покрай тебе делнично шета
и ти казва с очета: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми тихи, неясни,
предзимно мъгливи и сам се не трая –
върти се в ума ми мисъл опасна
защо Бог изгонил онез двама от рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 11 sep. 2021