ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (676.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (676.)

  Пловдив е люлка на културата от траките до ден днешен, но и гнездо на абсолютна посредственост, що се отнася до парвенюта и т.нар. демокрация. – Аноним (1947)

    7 avg. 1982

МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю –
малък си пред истината ти.
Аз и на това съм благодарен,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 uli 2021

____

* От сб. "Сутрин рано"(1983) текстът е посветен на Крум Марков – бивш секретар по "Идейно-възпитателна дейност" в ОК на ДКМС – Пловдив, бивш инструктор в отдел "Организационен" на ОК на БКП – Пловдив, по онова време (1981-1982).Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, изрекъл пред колегата Иван Желязков по повод прогонването ми от младежкия вестник "Комсомолска искра" през юли-август на 1981 г. заради критичната ми статия срещу шест местни ведомства, начело с ОУ на МВР. Както Крум М. се отнесе и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация", т.е. цензурата в ОК на БКП, бивш журналист от местния партиен всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колежката Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", с която десет години винаги сме работили в едно и също помещение, и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да мълча, да си трая, да не ровя поради каква причина шефовете отгоре решили да ме прогонят. Всъщност, всички те – дали с мълчанието си или в малодушието си, активно бяха участвали при вземането на каквито и да било решения не само по този въпрос. Ще каже някой: стари бакии са това, защо ли само ги припомняш, но такива неща се случват и днес – кукловодите отвън на политическите сламени джуджета в България и през 2021 г. манипулират пак по същия начин. Целта е да те докарат дотам, че да си кажеш: "Всичко е скапано, нищо не зависи от мен; я да нацвъкам купища самопризнания в омраза към някого от вишестоящите", докато всъщност става дума за система и разврат. Срещу система не се воюва с озлобление към един или друг неин служител. Това не могат да разберат ни вчерашния доносник, изявяващ се днес като активен блогър и водещ в пловдивската обществена телевизия, ни днешното гласовито мекере между калинките, ни хленчещият обилно и обидно малодушен несретник, намразил България и българите заради прослойката духовни отрепки. Бел.м., tisss.